Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

— Сигурно си забравил кой плаща пътя. Не ми пробутвай отново онези лайнарски лафове за „капитана на кораба“. — Кейтс си запали цигара и издуха дима в лицето на Бен.

— Точно тези лайнарски лафове трябва добре да ти влязат в главата. Щом не ти харесва как си върша работата, изчезвам, а ти се оправяй сам.

— Чудесно — изсъска Кейтс. — Махай се! Дутра познава джунглата и ще се справим и без теб.

Бен изсумтя.

— Тогава заслужавате да ви зарежа с него. Направете си една хубава разходчица, но те предупреждавам, че ако изобщо се върнете, ще бъдете с празни ръце.

— Ти така си мислиш, а всички ние добре знаем колко струва твойто мнение — заядливо подметна Рик.

Никой дори не го и погледна.

— Ще се оправим сами — уверено заяви Кейтс.

— Не и без Джилиън.

Кейтс сякаш си глътна езика, приятното му лице застина.

— Какво каза за Джилиън?

— Тя тръгва с мен. Да кажем, че не е очарована от Дутра.

— Че тя да не е във възторг от тебе, бе? — изрева Рик. — Смята те за пълна отрепка!

Бен си позволи да се усмихне снизходително.

— Да, но мисли, че съм добър в леглото!

Кейтс го изгледа с преценяващ поглед.

— Блъфираш, Луис!

— Какво те кара да мислиш така?

— Джилиън иска да открие онова място повече от всички ни, за да възвърне доброто име на баща си — каза Кейтс. — Няма да изостави такъв шанс, само защото я чукаш.

Рик се намръщи.

— Сестра ми ли? Това ми прилича на майтап. Джилиън не е съвсем в ред. Малко е смахната като дъртия.

Шърууд късаше нервите на Бен, но той продължаваше да не му обръща никакво внимание.

— Не е само заради това, разбира се — съгласи се той. — Ама я погледни Дутра — ако беше жена, щеше ли да тръгнеш някъде с него? Защо си мислите, че настоявах Джилиън да бъде на моята лодка? Просто тя категорично отказа да пътува в една и съща лодка с него.

Естествено, че блъфираше. Познаваше достатъчно добре Джилиън, за да разбере, че второто й име е „инат“.

Твърдо беше решила да открие древния град и Бог да е на помощ на онези, които се изпречеха на пътя й. Бен смяташе, че Кейтс и брат й я подценяват. Сега, след като бе станал свидетел на буйния изблик на гнева й и бе прочел хладната решителност в очите й, когато му показа пистолета, представата му за нея се бе променила напълно. Но му вършеше работа другите да я подценяват. Той небрежно сви рамене.

— Питай я, щом не ми вярваш!

— Ей, Джилиън! — извика Рик. — Вярно ли е, че Луис…

Бен отгатна какво възнамерява да изтърси тъпакът части от секундата преди думите да излязат от устата му и точно толкова трябваше на юмрука му да го улучи в корема. Дъхът на Рик напусна гърдите му със свистене и Бен го удари отново. Шърууд се стовари на колене и започна да повръща. Луис и Кейтс отскочиха назад.

Щом спазъмът завърши, Бен хвана Рик за ризата и грубо го изправи на крака.

— Вземи да изтрезнееш — посъветва го той с тон, не търпящ възражение. — И стой трезвен. Ако кажеш на Джилиън нещо, което не ми хареса, ще ти завра задника в калта, независимо от това дали ще бъдеш в състояние да се съпротивляваш или не. Ясно ли е?

Рик се опита да отблъсне ръката на Бен, но не успя и залитна.

— Питам, ясно ли е? — излая Луис.

— Д-да — заекна Рик. — Д-да.

— Добре запомни думите ми. — Бен го блъсна и впи присвитите си като цепки очи в Кейтс. — Е, взе ли решение?

Стивън Кейтс не хареса този въпрос — всъщност нищо в тази проклета експедиция не му харесваше от мига, в който напуснаха Манаус, но онова, което прочете в присвитите очи на Луис, го накара да отстъпи. Закле се, че добре ще подреди нафукания водач, щом се докопа до диаманта. Тогава вече нямаше да има нужда нито от него, нито от Джилиън Шърууд. О, как щеше да му се смее самонадеяният Луис с прерязано гърло! Но първо щеше да го накара да погледа как Дутра се забавлява с оная малка мръсница.

— Добре — измърмори той. — Ще говоря с Дутра.

— Май ще се наложи не само да говориш с него. Погледне ли ме лошо, с него е свършено. — Бен се отправи към първата лодка, усещайки върху себе си любопитния поглед на Джилиън. Той й беше много благодарен, задето бе останала в лодката, а не бе пожелала да дойде на брега, за да разбере за какво е спорът. Вероятно е искала да наблюдава Дутра. Мисълта, че тя го е охранявала, стопли душата му.

Рик и Кейтс го наблюдаваха как се отдалечава. Лицата им изразяваха различни степени на гняв и омраза.

— Кучи син! — изруга Рик и обърса устата си. — Ще го убия!

Кейтс му метна унищожителен поглед. Рик Шърууд бе малодушен страхливец и некадърник, макар че се перчеше и се правеше на закоравял бандит. Хленченето му късаше нервите на Кейтс; с удоволствие щеше да се отърве и от него, но засега трябваше да го изтърпи.