Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Джилиън погледна към Бен. Той съзнаваше, че Кейтс е наел Дутра само защото е наемен убиец. Тя също го разбра веднага, щом го погледна. Нека Кейтс повярва, че Бен си мисли, че Дутра е излъгал Кейтс относно опита си. По този начин убиецът опираше пешкира. Докато не разбереше за подозренията, които хранеха Джилиън и Бен, опасността не бе толкова голяма. Но досетеше ли се, че са прозрели мръсния му замисъл, щеше да нареди на Дутра да ги пречука при пръв удобен случай.

Много по-просто би било, ако Бен застреляше главореза. Но щом се върнеха в Манаус, го очакваше обвинение в убийство. Кейтс, вбесен, че е изтървал плячката, моментално щеше да го предаде на полицията. Властите може би тайно щяха да бъдат благодарни на Бен, задето ги е отървал от един злосторник, но според закона той трябваше да бъде наказан за деянието си.

Ако Дутра направеше още една крачка към лодката, Бен имаше право да стреля в него като самозащита. Защо не бе го направил, когато убиецът измъкна мачетето и тръгна заплашително към него? Тя си спомни обаче, че Дутра не бе изрекъл нищо, което би могло да бъде сметнато за директна заплаха и Кейтс щеше да се закълне, че протежето му е извадило мачетето, за да изпълни разпореждането на Луис.

Рик се втурна напред и отново се спъна.

— Спрете го — спокойно нареди Бен и Кейтс машинално се извърна да хване Рик за ръката.

Шърууд го избута и изкрещя:

— К’во става тука, бе хора?

— Рик, млъкни и не мърдай от мястото си! — Гласът на Джилиън изплющя като пленница.

Той обърна към нея лицето си, изкривено от уродлива гримаса.

— Ти ли ще ми казваш да мълча? Тебе никой не те иска тука!

— Но тя е тук въпреки всичко. — Бен не сваляше погледа си от Дутра, а пистолетът в ръката му не трепваше. — И никой от нас не може да стигне там, закъдето сме тръгнали, без нея. Вече кръстосахме шпаги и тя спечели. Без мен и без нея тази експедиция е обречена на провал. Всички други са заменими.

— Не ти липсва самочувствие — прошепна Джилиън.

— Опитвам се да мисля за всичко — тихо отвърна Бен и повиши тон, за да каже: — Е, Дутра, какво избираш? Нямам намерение да стоя тук цяла нощ и да те чакам. Или започвай да работиш, или ще прострелям коляното ти и ще те оставя на брега.

Дутра постоя още две секунди, с див блясък в погледа и наведена напред глава, готов за атака. От мястото си Джилиън забеляза как пръстът на Бен се стяга върху спусъка. Дутра вероятно реши, че няма да спечели тази битка, защото рязко се извърна и яростно размаха мачетето. С видимо облекчение и останалите се хванаха на работа.

— Той ще чака по-изгоден случай — прошепна тя.

— Знам. Но може би на Кейтс му стига акъла да разбере, че има нужда от мен, поне докато стигнем до мястото. — Те разговаряха тихо, така че онези на брега да не могат да ги подслушат. Бен й се усмихна. — Хитро постъпи, че се отдалечи.

Тя измъкна ръката си от раницата, колкото да му покаже дръжката на пистолета си, сетне бързо го пусна обратно и дръпна ципа. Бен дълго се взира в нея, сякаш преценяваше дали тя наистина е възнамерявала да използва оръжието. Джилиън го гледаше право в очите, без да мига. Ако той се съмняваше, че е преувеличавала, твърдейки, че знае да борави с пистолет или че й се е налагало да го използва, крайно време бе да преосмисли мнението си. Жената, която не сваляше поглед от него, нямаше да се поколебае да защити себе си или другите. Джилиън видя как в очите му се появи признание.

Лека-полека лицето на Бен грейна в усмивка. Мрачното настроение, което го гнетеше дни наред, изчезна в миг. Неизвестно защо Джилиън не се довери на тази сияйна усмивка. Щом Бен Луис изглеждаше толкова щастлив, сигурно си бе помислил нещо, което сигурно нямаше да й се хареса особено много.

Подсвирквайки си, Бен скочи на брега, като внимаваше да не попадне твърде близо до мачетето, което Дутра размахваше със смъртоносна сила. Джилиън току-що му бе казала много повече, отколкото си мислеше, и той едвам се удържа да не се засмее ликуващо.

Точно в този момент обаче се налагаше да разреши някои сериозни проблеми, затова се приближи до Кейтс с безизразно лице.

— Ела с мен — рече той и тръгна към другата лодка — далеч от Дутра. Кейтс неохотно го последва, а Рик се заклатушка подире им.

— Можеш ли да се справиш с Дутра? — рязко попита Бен. — Ако не успееш, ще го оставя при следващото спиране. Не мога непрекъснато да следя дали някой не ме дебне изотзад и същевременно да мисля за всичко останало, освен това ми писна да размахвам пистолет под носа му, за да го накарам да работи.