Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Бавно пътуваха нагоре по течението. Бен се излегна на сандъците, като уж случайно намести ръката си до бедрото й, Джилиън погледна надолу и също така „случайно“ се отмести.

Бен се изсмя тихо. Вече можеха да разговарят, и то така, че да не ги чуе никой.

— Не бъди толкова дръпната — рече й той. — Нали не си забравила, че сме комбина?

— Не съм забравила, че ти си по-добрият вариант от Кейтс и Дутра — поправи го тя.

Той изглежда се засегна.

— Нямаш ли ми доверие?

— Колкото на котка в клетка, пълна с канарчета.

— Само ми дай възможност и бъди сигурна, че ще те изям — рече той с толкова сладострастен тон, че сърцето й заби лудо.

Такъв индивид е трябвало да бъде затворен в клетка още преди години като особено опасен за нежния пол.

— Защо най-после не ми кажеш какво пише в твоята хитра карта? Може да има нещо, което не си дешифрирала правилно, а аз да го знам, тъй като тук съм в свои води.

— На моменти си жесток! — възхитено възкликна тя.

— Говоря ти напълно сериозно! — Той коварно придвижи ръката си и леко погали бедрото й. — Защо не ми кажеш? По-сигурно ще е, ако и двамата знаем пътя.

Джилиън рязко отблъсна ръката му.

— Няма да ти кажа, защото като нищо ще ме набуташ в другата лодка, ще ни зарежеш и ще се юрнеш да търсиш златото и скъпоценностите.

— Ти наистина не ми вярваш! — Бен изглеждаше ужасно обиден.

— Каквото щеш прави, но няма да ти повярвам. Няма да изкопчиш нищичко от мен, така че няма смисъл да ми прилагаш сваляческите си номера!

Свалячески номера! Бен скърцаше със зъби всеки път, щом се сетеше за този презрителен израз. Добре де, наистина се опитваше да я обработва, но тези уж неволни докосвания караха сърцето му да бие лудо и го възбуждаха невероятно. Само от едно леко докосване членът му ставаше болезнено твърд! Не се беше чувствал така от ученик — сякаш се опитваше да открадне някакъв забранен, но страшно вкусен плод. О, боже мой, беше луд по нея, чувстваше се като последен глупак, а тя се държеше толкова студено и невъзмутимо, като че ли се опитваше да пропъди някоя досадна муха. Дали хладината й бе истинска или престорена? Знаеше, че е способна на буйна страст, защото я бе виждал беснееща от гняв, беше почувствал, че се възбужда от целувките му, въпреки че отказа да му отвърне. Освен това го бе държала цяла нощ буден, като изтърси, че е правила любов в хамака на балкона си — точно нещото, което един мъж иска да чуе от жена, по която си пада — как се е любила с някой друг.

Тялото му, инстинктът му крещяха, че тя е страстна жена, ала разумът му не можеше да представи никакво доказателство. Тя го караше да се съмнява в себе си, отблъсквайки опитите му за флирт сякаш бяха детска шега. Може и да беше така, но само на пръв поглед. Дълбоко в себе си, Бен бе страшно сериозен. Отношенията му с жените бяха весели и забавни, никога не се задълбочаваше, но към Джилиън не се отнасяше лекомислено. Желанието му да я притежава се усилваше с всеки изминат ден.

По дяволите, какво толкова намираше в нея? Външно не беше привлекателна, среден ръст, нито следа от пищни форми. Правата й гъста кестенява коса беше лъскава и привличаше погледа, но заради една коса… Имаше хубави зелени очи с дълги тъмни мигли. Но всъщност най-много го привличаше живата интелигентност, която излъчваше лицето й, но откога, по дяволите, бе почнал да си пада по умни жени? Това беше добра тема за статия в някое лъскаво женско списание, но нямаше кажи-речи нищо общо с реалната действителност. С очите и разума си той виждаше и съзнаваше, че тя просто е привлекателна, но хормоните му настояваха, че тя е най-очарователната и съблазнителна жена на земята.

Това изобщо не му се нравеше. Винаги бе обичал жените и секса; предпочиташе да прекара времето си с някоя мацка, отколкото да се шляе по кръчмите с пиянска компания, но в същото време без никакви угризения зарязваше приятелките си в търсене на нови. Не искаше да допуска една-единствена жена изцяло да занимава мислите му, особено жена, която не изпитва никакво желание да спи с него.

Това изобщо не му харесваше и през следващите няколко дни Бен непрестанно си втълпяваше, че всичко е само внушение, предизвикано от обстоятелството, че Джилиън е единствената жена на мили околовръст. Ако Тереза беше тук, изобщо нямаше да погледне надутата археоложка. Но тя не беше тук и той не преставаше да мисли за Джилиън. Такова нещо никога не му се беше случвало: откажеше ли му някоя женска, той просто отминаваше нататък в търсене на следващата. Да, но тук не можеше просто ей тъй да отмине. Този факт, съчетан с яростната й съпротива, още повече засилваше желанието му. Беше сигурен, че ако прекара с Джилиън няколко нощи, тя щеше да загуби привлекателната си сила и страстта му щеше да отзвучи.