Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

На шестата вечер, когато пристанаха на брега, Бен раздаде няколко заповеди и бразилците скочиха на брега с мачетета в ръка. Джилиън ги наблюдаваше как разчистват свободно пространство сред обилната растителност, която заемаше всеки инч от твърдата почва и надвисваше застрашително над водата, сякаш искаше да превземе и нея. Бен говореше твърде бързо, за да може да го разбере, затова се приближи до него и го попита:

— Защо го правят?

— Ще вечеряме на брега — отвърна Бен. — Писна ми от тая лодка, както сигурно и на всички останали.

През последните няколко дни го гнетеше мрачно настроение, Флориано и Висенте непрекъснато се джафкаха, а един Господ знаеше какво е положението в другата лодка, като се има предвид каква весела компания пътуваше там. Всяка вечер от онази посока се дочуваха псувни и скандали, макар че спорещите се стараеха да не повишават тон, за да не ги чуват от другата лодка. Тя погледна отново към брега и забеляза, че Дутра не прави нищо и гледа другите с презрителна усмивка.

Това не убягна и от вниманието на Бен.

— Дутра, грабвай мачетето и почвай да сечеш! — Тонът му бе спокоен, но не търпеше възражение; Джилиън никога не бе го чувала да говори така и го погледна крадешком. Погледът му бе твърд и непреклонен, без следа от обичайната насмешка.

Дутра се изхрачи демонстративно и се облегна на едно дърво.

— Ти що не сечеш?

Шестимата мъже на брега спряха да работят, впериха погледи в Бен и зачакаха мълчаливо.

Бен се усмихна, но изразът на лицето му изобщо не можеше да бъде наречен приятен.

— Чудесно. В такъв случай се омитай от лагера! Щом не работиш, няма да ядеш, пък повече от сигурно е, че кракът ти повече няма да стъпи на лодката! Утре сутринта ще продължим без теб!

— Я си дръж устата, Луис! — Стивън Кейтс скочи на брега с изкривено от гняв лице. — Дутра е мой наемник, какъвто си и ти. Аз решавам кой ще работи и кой не.

— Ти не си шефът тука, Кейтс! — Бен обърна озъбеното си лице към него. — Откакто напуснахме Манаус, аз командвам парада. Нося отговорност за всички, докато трае пътуването, точно както хирургът отговаря за операцията и пилотът — за самолета. Ти ми плащаш, за да си върша работата, но аз решавам как да стане това. Дутра или ще работи, или остава тук. Няма да влачим храна и екипировка за човек, който безделничи.

Джилиън забеляза как малките подли очички на Дутра лъщят като на хищник, готов за атака. Тя бавно се отдалечи от Бен и клекна до раницата с личните си вещи. Ако някой я наблюдаваше от брега, щеше да забележи само главата й. Никой не я следеше: вероятно всички предполагаха, че иска да избегне опасността. Тя дръпна полека ципа на раницата и плъзна ръката си вътре. Напипа метал и дланта й полека обхвана оръжието.

Дутра отново се изхрачи и измъкна мачетето от торбата, преметната през рамото му.

— Май само ти ще останеш тук — заплашително рече той и бавно тръгна към лодката, оголвайки вълчите си зъби.

— Може и да не остана. — С гладко като коприна движение и невъзмутимо лице Бен бръкна под ризата на гърба си и измъкна огромния си автоматичен пистолет. Джилиън го изгледа полуслисано, полувъзхитено. Изобщо не бе заподозряла съществуването на това оръжие, както вероятно и Дутра, който замръзна на мястото си.

— Престанете и двамата — изсъска Кейтс, пристъпвайки напред.

— Ако бях на твое място, нямаше да се навирам в обсега на оръжието — предупреди го Бен.

Кейтс спря. Рик скочи на брега, препъна се и падна на колене. Изправи се с мъка.

— Ей! — войнствено изрева той. — Ей! Какво, по дяволите, става тук?

Беше пиян. Джилиън сви устни, но не помръдна от мястото си. Надяваше се, че той няма да падне в обсега на оръжието, но не искаше да влошава положението, хвърляйки се да го измъква оттам.

— Взе ли решение, Дутра? — шеговито попита Бен. — Ще работиш ли или по-добре да прострелям капачката на коляното ти? Така няма да могат да ме обвинят в убийство, пък и полицаите в Манаус не дават и пет пари за теб. Може и да ми стиснат ръка. Просто ще те оставя тук на брега. Може и да успееш да се качиш на някоя лодка за Манаус, преди да ти изгният краката, но може и да не успееш. Нямаш особено много приятели по реката. А и миризмата на свежа кръв сигурно ще привлече някой ягуар още първата нощ.

— Отиваш прекалено далеч, Луис! — каза Кейтс. Кипеше от гняв, лицето му бе тъмночервено от яд, защото този гаден водач се опитваше да узурпира позицията му на лидер.

— Определям основните правила на играта, Кейтс! Тази експедиция е моя. Работата ми е да ви заведа до мястото и да ви върна здрави и читави, а за да успея, всички трябва да правят каквото кажа и когато го кажа. В джунглата само част от секундата дели живота от смъртта и, ако смяташ, че твойто приятелче Дутра е достатъчно печено, за да оглави експедицията, много се лъжеш. Той си няма хабер от тази река и от района, в който отиваме. Опитът му се свежда до скитосване по Амазонка и до убийства в задни дворове и тъмни улички. Може би ти е казал, че знае да се оправя в джунглата, но от мен да знаеш — излъгал те е.