Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Въпреки че бе сърдит, Бен непрестанно се грижеше за нея. Вероятно разиграваше този цирк, за да заблуди Кейтс. Мъжете от двете лодки разговаряха помежду си, когато спираха да нощуват, така че и екипажът на втората моторница знаеше, че Бен не я изпуска от поглед. Той винаги я съветваше да стои далеч от релинга, щом навлезеха в бурни води, спеше между нея и останалите през нощта и се грижеше никой да не я безпокои, докато се къпе или посещава тоалетната.

Тя знаеше, че поведението му може би успява да заблуди околните, но нейната гледна точка бе по-скептична: Бен се грижеше за нея, само защото единствено тя знаеше как да стигнат до Каменния град.

На десетия ден от пътуването, Джилиън внимателно започна да изучава джунглата и течението на реката. От време на време тя се оттегляше в някое ъгълче, изваждаше Бележките си и работеше върху тайнствените си документи. Наближаваха мястото, откъдето щяха да продължат пеша. Щяха да са им необходими от два до четири дни, за да го достигнат, но тя искаше да бъде сигурна, че няма да пропуснат поради невнимание от нейна страна.

— Кажи ми, ако трябва да намалим скоростта, за да разгледаш някое определено място — й каза Бен, забравил лошото си настроение в името на работата. Той веднага забеляза промяната в поведението й, щом навлязоха в горното течение на реката. Сигурно наближаваха мястото, където щяха да оставят лодките и да продължат пеша. Бяха преминали покрай последното селище преди два дни и оттогава бяха забелязали само един сал. Реката непрекъснато се стесняваше и джунглата настъпваше към тях; въздухът ставаше все по-горещ и влажен. По пладне бе почти невъзможно да се поемеш дъх. Според изчисленията му, намираха се точно на екватора.

Освен това наближаваха планините. Великата Амазонка протичаше през равнинна местност, но Рио Негро извираше от зелените, тайнствени, почти неизследвани планини, които се разпростираха към Колумбия и Венецуела. Преди няколко години тук бе открито племето Яномами, което все още живееше в каменната ера.

Джилиън не откъсваше поглед от джунглата.

— Недалеч оттук реката се разклонява, нали?

Той се усмихна.

— Според картите, правени от въздуха, е така. Аз никога не съм идвал чак дотук, сладурче. По тези места живеят само индиански племена, които може да са ловци на глави, невиждали бял човек.

Тя не обърна внимание на последната му забележка.

— Ще тръгнеш по левия ръкав.

— Да, госпожо. И после?

— Ще ти кажа, когато стигнем мястото.

Сега разбра, че недоверчивата малка хитруша му е показала съвсем друг район на картата, но трябваше отново да признае, че тя предварително бе преценила всичко. Беше му дала такава информация, че той да може правилно да определи количеството на хранителните припаси, които щяха да са им необходими, за да стигнат до местоназначението.

Час по-късно достигнаха разклонението и Бен пое по левия ръкав. Сега управлението на лодката изискваше голям майсторлък, тъй като с всяка измината миля реката ставаше все по-плитка и по-тясна и Бен намали скоростта до минимум; едвам лазеха напред. Джилиън стоеше на носа, силно наведена напред и жадно се взираше в джунглата. Умираше от притеснение да не би да изпусне ориентира.

— Не се навеждай толкова много! — предупреди я Бен. — Ще паднеш в реката!

Тя неохотно се отдръпна, но й беше много трудно да се владее. Страхуваше се, че ще изпусне ориентира, че не е разгадала правилно бележките на професора, макар и да бе ги дешифрирала много пъти, за да бъде напълно сигурна.

Бен застана до нея — беше поверил управлението на Пепе. Тя неспокойно се оглеждаше на всички страни. Не можеше да си намери място от нетърпение.

— Я ми кажи — провлечено заговори Бен, — защо, след като Карвахал е открил Анзар по горното течение на Амазонка, ние пътуваме по Рио Негро? Знам, че не си ми казала всичко, което знаеш, но сега мисля, че вече нямаш причини да криеш истината от мен.

— Не ти разказах всички подробности, упоменати в дневника на Карвахал. Мъжете от експедицията, предвождана от Орелана, влезли в схватка с племето Тапуа. Индианките се биели рамо до рамо с мъжете си, поради това Карвахал ги нарекъл амазонки.

Бен въздъхна.

— Значи си си измислила всичко това за анзарите?

— Не. Съществуват и други извори освен дневника на Карвахал. Повечето изследователи свързват името с инцидента с племето Тапуа, но съществуват и други легенди за отделно племе, изцяло съставено от жени-бойци, които живеели във вътрешността на джунглата. Имената Анзар и Амазонка си приличат. Така че е ясно защо толкова много учени смесват преданията за Анзар с мита за амазонките.