Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Когато я върнеше цяла целеничка в Манаус, щеше да се заключи с нея в някоя хотелска стая и нямаше да излезе оттам, докато не намереше нова работа като водач, което би му отнело поне месец. Цял месец да се любиш… Той се впусна за миг в доста живи фантазии. След това сви очи, когато се сети, че ако приеме друга работа, ще трябва да я остави сама, а когато се върнеше, тя сигурно щеше да е изчезнала. Независимата госпожица Шърууд щеше да се е качила на самолета за Щатите или пък щеше да се е отправила някъде надалече да изкопава стари кости от земята.

Спря на място и се обърна, за да я изгледа страшно. Зад нея цялата колона се люшна и също спря, но той не благоволи да ги удостои с вниманието си.

— Да отидеш на мястото, което ти посочих! — изстреля той и се обърна, за да отсече яростно една лиана.

— Загубен си, Луис — каза приглушено тя, като тръгна пак след него. — Топлината те е побъркала.

— Не е топлината — дойде неговият отговор, — а критичното натрупване на сперма.

— Разбирам — трябваше да захапе устната си тя, за да не избухне в смях. — Умът ти се е задръстил.

— Абе нещо се е задръстило, ама не е умът ми.

Гласът му звучеше толкова раздразнено, че й се искаше да го потупа по главата и да го успокои, но не смяташе, че ще оцени жеста й. Вместо това, попита:

— Ако ти е толкова трудно без жена, как си издържал по време на другите експедиции?

Той я погледна пак през рамото си, като наситено синьото на очите му проблясваше в зеленикаво оцветения полумрак:

— Обикновено не е.

— Какво не е?

— Трудно.

— Какво е различното при това пътешествие?

— Ти.

— Какво, напомням ли ти за нещо?

— Нещо такова — той отново беше снижил глас.

Тя млъкна, но се усмихваше. Значи се чувстваше разочарован. Добре. Точно това заслужаваше.

Той внезапно спря отново и застана неподвижно. Тя се плъзна настрани, за да не се блъсне в него. Зад нея всички също спряха и нещо в неговата неподвижност я накара да застане нащрек. Бен бавно свали пушката си.

Прошепна нещо на Пепе на езика на туканите и жилавият малък индианец също му отвърна тихичко.

— Назад — прошепна Бен. — Много внимателно, без никакъв звук.

Лесно беше да се каже, но трудно да се направи. С мълчаливите подканяния на Пепе и Еулохио, всички те се върнаха назад, като внимаваха къде стъпват, за да не изпращи някоя съчка под краката им и използваха ръцете си, за да отстранят клоните по пътя си, като бавно изминаваха сантиметър след сантиметър по обратния път много по-внимателно, отколкото на идване.

Бен спря отново. Джилиън се опита да види какво става, но широкият му гръб блокираше гледката. Той направи леко движение с китката си, което я накара да замръзне на място.

Тогава го видя. Очите й внезапно различиха контура му всред гората, която го заобикаляше. Свирепи очи, златисти и хищнически, фокусирани върху Бен, който водеше колоната. Великолепна златиста кожа, напръскана с черни петна и сливаща се почти напълно с пъстрите листа. Шарена опашка, чийто край мърдаше, като че ли си имаше свой собствен живот.

Ягуарът се беше свил в засада и мощните му мускули се бяха издули. А мускулите на Джилиън бяха така напрегнати, че едва можеше да диша. Искаше да погледне настрани от голямата котка, защото чувстваше, че тя като че ли я хипнотизира, но не можеше да откъсне очи от нея, защото се страхуваше, че ще скочи.

Сега, когато не се движеха, влажността като че ли се увеличи и интензивният аромат на джунглата ги обгърна, но този път примесена и с друга миризма — с острия мирис на голямата котка. Потта започна да се стича по слепоочията й и да смъди в очите й. Стояха неподвижни толкова дълго, че птиците, които обикновено се плашеха от тях, започнаха отново да пеят. Малки ярки колибри се стрелнаха наблизо, а огромна пеперуда с осемнадесет сантиметрови преливащи във всички цветове на синьото крила запърха около дулото на пушката, даже кацна за момент върху нея, преди да продължи бавния си полет из джунглата. Високо над главите им маймуните си крещяха нещо една на друга по обичайния начин. Гущерчетата продължиха да си похапват мравки и термити, като езиците им изкачаха и се прибираха с хипнотизираща честота.

А те стояха там, приковани от немигащия жълт поглед на голямата котка.

Ако ягуарът нападнеше, Бен трябваше да го убие. Ако някой зад нея направеше безразсъдно движение, можеше да предизвика атаката му. Започна да се моли поне веднъж Рик да обуздае нетърпението си.