Джоан Харис - Спи, бледа сестро

Нямаше как, трябваше да угодя на дамата. Седнах на един дънер и зачаках.

В палатката беше задушно и единствената светлина идваше от малка червена лампа на масата пред мен. Циганката седеше на табуретка и разбъркваше картите. Когато влязох, тя ми се усмихна и ми направи знак да седна. Отначало се отдръпнах, учудена от това, че тази жена не беше същата, която бях видяла да танцува, а по-възрастна, със забрадка и дебел пласт грим на жълтокафявите очи. До лампата имаше някакъв предмет, покрит с черна кърпа, и когато погледът ми се спря върху него, „Шехеразада“ го посочи със силна, грациозна ръка.

— Кристалното кълбо — обясни тя. Гласът й беше нежен и приятен, но с лек акцент. — Трябва да го покривам, иначе ще изгуби силата си. Хайде, цепи картите.

— Аз… къде е момичето, което танцуваше? — попитах колебливо. — Мислех, че тя ще ми предскаже бъдещето.

— Дъщеря ми — бързо отвърна циганката. — Работим заедно. Моля те, цепи картите.

Тя ми подаде колода карти и аз ги подържах за малко. Бяха тежки и изглеждаха много стари, лъскави не от мръсотия, а от продължително грижливо ползване. Неохотно й ги върнах — искаше ми се да ги разгледам по-внимателно — и тя започна да ги нарежда в спирала на масата.

— Отшелникът — започна Шехеразада. — И десетка каро. Потисничество. Този човек говори за добродетел, но крие срамна тайна. Седмица купа — разврат. И деветка спатия — жестокост и убийство. Това тук са Любовниците, но те са покрити от Валето на жълтиците. Ще ти донесе радост и отчаяние, защото в ръцете си държи двойка купа и Кулата. Но кой е този, който е яхнал Колесницата? Великата жрица, в ръката си държи десетка спатия, което значи разорение, и асо купа — голямо богатство. Ти ще й се довериш и тя ще те спаси, но купата, която ти дава, е пълна с горчилка. Колесницата й карат едно Вале и един Шут, а под колелата й лежат асо каро и Обесеният. Тя кара Справедливост и двойка купа, което значи любов, но в двете купи се крият Промяна и Смърт — тя млъкна за малко, сякаш забравила за присъствието ми, и замърмори нещо тихо на родния си език.

— Има ли още? — попитах аз, защото ми се стори, че жената е потънала в размисъл.

Шехеразада се поколеба, после кимна. Погледна ме втренчено няколко секунди с непроницаемо изражение, после се наведе към мен, бързо ме целуна по челото и направи знак с трите пръста на лявата си ръка.

— Ти имаш необичайна и чудна съдба, дъще моя — каза циганката. — Пази се — тя внимателно разгъна черната кърпа, извади кристалното кълбо и го побутна към мен.

В първия миг забравих къде се намирам: кълбото отразяваше светлината по такъв начин, че ми се стори, че съм напуснала тялото си и се наблюдавам отвисоко. Обстановката беше позната, стилизирана като рисунките по картите Таро: момиче, седнало на маса, отсреща му — циганка, загледана в картите пред себе си. Изведнъж ми се зави свят, замаях се, почувствах, че преливам от безразсъден смях, но не можех да се ориентирам, сякаш се борех с изгубени спомени.

„Кога ли ние трите ще се срещнем пак?“ — попитах себе си и се разсмях неудържимо, като че ли си бях припомнила някакъв див и нелеп фарс.

После изпаднах в депресия, неочаквана като изблика на смях, стори ми се, че ще заплача, кристалното кълбо се замъгли пред очите ми. Бях уплашена, неориентирана и не можех да си спомня какво ме е уплашило, взирах се в замъглената повърхност на кристала и треперех.

Шехеразада пееше тихо, почти беззвучно, шепнешком:

Опитах се да спра душата си, която напускаше тялото ми и влизаше в кристала, но той ме теглеше неудържимо. Не усещах крайниците си, не виждах нищо през мъгливата повърхност и изведнъж част от мъглата започна да се разсейва. Шехеразада пееше тихо, ритмично, с приспивен глас, три натрапчиви ноти се издигаха нагоре и падаха надолу. Аз последвах приспивния ритъм и с лекота се откъснах от земята, сетивата ми се изостриха, издигнах се спираловидно, неуправляемо. Оставих се на звука да ме води, почувствах как витая из мрака на палатката и после политам в небето като детски балон.

Отдалеч чувах гласа на Шехеразада, тих и приспивен:

— Ш-шт, ш-шт… всичко е наред. Виж балоните. Гледай балоните.

Смътно се запитах откъде знае за какво си мисля, после с детинска, абсурдна радост си припомних: тя е Шехеразада, принцесата на загадъчния Изток. Разсмях се.