Джоан Харис - Спи, бледа сестро

— Ефи, скъпа, днес изглеждаш много добре, наистина много добре. Вземаш ли лекарството си?

Аз кимнах, неуверена в гласа си. Хенри кимна в отговор.

— Забелязвам чувствително подобрение. Я какви рози има на бузите ти! Отлично! — той ме потупа собственически по лицето и аз трябваше да положа голямо усилие, за да не се отдръпна с отвращение; след изгарящите ръце на любимия ми дори мисълта за хладния допир на Хенри ми бе непоносима.

— Предполагам, че вечерята е почти готова — казах, като разделих косата си и започнах да я сплитам.

— Да. Таби е приготвила пай с дивеч и пащърнак — той се намръщи при вида на отражението ми в огледалото. — Не сплитай косата си. Носи я пусната, прибрана само с лента, както преди — Хенри избра една синя лента от тоалетната масичка, внимателно хвана с нея косата ми и я върза на голяма панделка отзад. — Браво, добро момиче — той се усмихна. — Стани.

Аз оправих полите на роклята си в огледалото и се вгледах в отражението си, толкова сходно с безжизнения образ на картината, окачена на стената.

— Превъзходно — отбеляза Хенри.

И макар че навън беше май, а в камината гореше огън, аз потръпнах.

По време на вечерята се стараех да запазя самообладание. Изядох по-голямата част от парчето пай, хапнах малко зеленчуци и след десерта с престорена жизнерадост обявих, че не мога да хапна нищо повече. Хенри беше в добро настроение. По време на вечерята изпи почти цяла бутилка вино, макар че нямаше навика да пие много, а след това с пурата изпи още две чаши портвайн и въпреки че не беше точно пиян, определено се бе развеселил.

По необяснима причина това ме смути: бих предпочела безразличието му пред вниманието, с което сега ме обсипваше. Сипа вино и на мен, макар да не ми се пиеше, направи ми множество комплименти за роклята и за косата, на ставане от масата ми целуна ръка, а докато пушеше пурата си, поиска да му посвиря на пиано и да му попея.

Аз не съм голяма пианистка, знам най-много три-четири кратки пиеси и още толкова песни, но същата вечер Хенри остана очарован от репертоара ми и ме накара да изпея три пъти „Ела с мен в градината“, преди да ми позволи да отдъхна малко. Изведнъж стана много внимателен, поиска да легна, като сложа крака на коленете му, да затворя очи, да помириша шишенцето с лавандула. Аз му казвах, че съм добре, че просто съм малко уморена, но той не искаше и да чуе. Накрая вниманието му ми дотегна, аз се оплаках, че имам главоболие, и помолих за разрешение да си легна.

— Бедното дете, разбира се — отвърна Хенри, все така развеселен. — Изпий си лекарството, а Таби ще ти донесе топло мляко.

Радвах се, че мога да се махна, със или без топло мляко, и понеже знаех, че ще ми бъде трудно да заспя, взех няколко капки лауданум от омразното шише. Свалих бялата рокля, облякох нощницата си на волани и тъкмо започнах да се реша, когато на вратата се почука.

— Влез, Таби — извиках, без да се обръщам, но щом чух тежките стъпки по дъсчения под, толкова различни от леката припряна походка на Таби, аз рязко се обърнах и видях Хенри да стои на вратата — за втори път тази вечер — и да държи поднос с чаша мляко и бисквити.

— За скъпото ми момиче — каза той шеговито, но аз тутакси забелязах нещо в очите му, бегъл, гузен поглед, който ме накара да замръзна на място. — Не, не — продължи Хенри, щом тръгнах към леглото, — постой малко с мен. Седни на коляното ми, докато си изпиеш млякото, както правеше преди.

Той млъкна и аз отново забелязах онова бегло изражение, скрито зад широка усмивка.

— Ще настина — казах. — Освен това не ми се пие мляко, боли ме глава.

— Не се инати — посъветва ме Хенри. — Ще запаля огън, ще капна малко лауданум в млякото ти и много скоро ще се оправиш — той посегна към шишето над камината.

— Не! Вече взех няколко капки — възпротивих се аз, но Хенри не обърна никакво внимание на възражението ми. Капна три капки лауданум в млякото и ми подаде чашата.

— Хенри…

— Не ме наричай така! — шеговият тон тутакси изчезна, подносът с чашата и бисквитите трепна и млякото се разплиска. Хенри забеляза това, но нищо не каза; аз обаче видях как присви устни, защото мразеше да се разлива и да се цапа каквото и да било, но гласът му прозвуча тихо: — Непохватно момиче! Хайде, не ме карай да се ядосвам. Изпий си млякото като послушно момиче и после ще поседиш на коляното ми.

Аз направих опит да се усмихна.

— Да, господин Честър.

Той продължи да стиска устни, докато изпих цялото мляко, после се успокои. Небрежно остави подноса на пода и ме прегърна. Аз се помъчих да се отпусна, скована от тежестта на несмилаемото топло мляко в стомаха ми. Зави ми се свят и почувствах как стотиците следи от ръцете на Моуз изгарят тялото ми, крещят от гняв и погнуса заради наглите докосвания на този омерзителен мъж. Реакцията на тялото ми най-сетне изказа онова, което умът ми се боеше да признае: че мразя човека, за когото съм се омъжила и с когото съм обвързана по закон и дълг. Мразя го.