Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

— Подслонът, който ви предлагам, е тесен и бедняшки, ала въпреки това сте добре дошли в дома ми, милорд.

Старецът остана неподвижен, явно засегнат от думите му.

— Не, Вулфгар. Ние не търсим кратковременен подслон. — Старите очи се втренчиха някъде далеч. Гласът беше дрезгав, сякаш говоренето му струваше усилия. — Вашите нормани ме прогониха от земята ми. Немалко саксонци ме нарекоха предател, когато не взех участие в битките на страната на Харолд. От имуществото ми не остана почти нищо. Пък и вече нямам сили да се издържам. Затова идвам при вас с молба да ме приемете в дома си.

Вулфгар извърна лице и се загледа право в яркото обедно слънце. Когато отново обърна очи към стареца, гласът му беше твърд и решителен както винаги.

— Поканата ми важи и сега, милорд. Бъдете добре дошли.

Старецът кимна и лицето му видимо се отпусна. После затвори очи, сякаш събираше сили за нова, още по-тежка задача. Посегна към второто копие, заби го в земята от лявата си страна и окачи отгоре му тежкия щит. После подхвана с ръка дясното си коляно и се опита да го вдигне. Лицето му се разкриви от болка. Не можа да прехвърли крак през високото седло. Вулфгар пристъпи напред, ала старецът отклони помощта му.

С последни сили рицарят преметна крак през седлото и се удари болезнено в хълбока на коня си. В това време Суейн излезе напред и го вдигна на ръце, без да обръща внимание на протестите му. Сложи го на земята и го подкрепи с мощните си рамене.

Старецът се усмихна на едрия викинг и сърдечно му подаде ръка. Човекът от севера добродушно се засмя и разтърси подадената десница.

— Суейн, добрият ми Суейн — промълви рицарят. — Не си се променил…

— Е, малко съм остарял — усмихна се отново викингът.

— Така е — въздъхна замислено непознатият. — Аз също.

Жената се обърна към Вулфгар:

— Умираме от жажда. Изгоряхме по прашните пътища. Може ли да помолим за някакво питие?

Вулфгар кимна.

— Заповядайте вътре.

За втори път през този ден Айслин трябваше да осъзнае колко е неподходящ външният й вид, когато погледите на двамата непознати се насочиха към нея. Разрошените къдрици и босите крака, които надничаха изпод набързо облечената гуна, веднага привлякоха вниманието им. Айслин поруменя и се опита да приглади дрехата си, смутена от изпитателния поглед на непознатата. Суейн скрито изгледа господаря си, сякаш го съжаляваше.

Русата жена пристъпи към стълбището и любопитно вдигна очи към Айслин. В този миг на вратата застана Рейнър и дръзката му усмивка сякаш я разголи пред очите на всички.

Чуждата жена вдигна вежди и в очите й се изписа презрение. Не можеше да проумее как това момиче се осмелява да вдигне гордо глава при тези обстоятелства. Хвърли към Вулфгар поглед, изискващ обяснение. Ала рицарят спокойно пристъпи към Айслин и взе ръката й в своята. Срещна недоумяващия й поглед и развеселено се усмихна.

— Това е демоазел Айслин, дъщерята на предишния лорд Даркенвалд. Айслин, това е моята несъща сестра Гуинет — продължи той, посочвайки непознатата. Усети как момичето до него изненадано трепна и със сърдечен жест представи стария рицар: — А това е лорд Болсгар Каленхам, баща й.

— Лорд? — усъмни се старият Болсгар. — Тези времена отминаха. Сега вие сте лорд, а аз съм беззащитен стар рицар.

— Толкова години ви наричах лорд Каленхам, че не мога да го забравя лесно — промърмори Вулфгар. — Затова бъдете снизходителен.

Айслин се усмихна на стареца, който смръщено я измери с очи.

— Старият господар на Даркенвалд се чувстваше почетен, когато в залата му отсядаха гости. И преди щяха да ви посрещнат тук също толкова сърдечно, колкото сега ви посреща лорд Вулфгар.

Рейнър пристъпи напред и помоли да представят и него. Наведе се над ръката на Гуинет и притисна топлите си устни в нея. Жената потръпна под този допир и в тялото й се надигна топла възбуда. Рейнър веднага усети, че е направил ново завоевание.

Обърна се към Вулфгар и по лицето му се изписа зла усмивка.

— Не сте ни казвали, че имате роднини в тази страна, милорд. Вилхелм сигурно много ще се заинтересува от тази новина.

— Спестете си усилията, сър Де Март. Няма да му съобщите нищо ново.

За да избегне по-нататъшни въпроси, Вулфгар се обърна и разтвори вратата към залата. После пристъпи към Болсгар и мушна ръка под мишницата му. Двамата със Суейн внимателно поведоха ранения по широкото стълбище.

Айслин придърпа към камината тежкото кресло и нареди да поднесат храна и напитки на изтощените пътници. Постави ниско столче до креслото, мъжете внимателно положиха стареца и Вулфгар настани ранения крак на столчето. Старият саксонец изкриви лице от болка, ала после въздъхна дълбоко и облекчено се отпусна назад. Айслин веднага коленичи и напразно се опита да пререже е камата си кожените ремъци, които стягаха раната. Тъй като кракът беше ужасно подут, всяко раздвижване причиняваше ужасни болки и Болсгар тихо простенваше. Вулфгар й се притече на помощ. Коленичи до нея, извади ножа от колана си, пъхна го под ремъците и ги преряза с един-единствен силен напън.