Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Когато Айслин понечи да свали превръзката, старецът възмутено извика:

— Махнете момичето оттук, Вулфгар! Това не е гледка за млади очи.

Айслин усмихнато поклати глава.

— Не можете да ме отпратите, сър Болсгар. Нервите ми са здрави и освен това всички твърдят, че съм ужасно упорита. — Тя усмихнато погледна Вулфгар и прибави: — Затова ми позволете да ви прегледам.

Очите на норманина развеселено проблеснаха.

— Така е, всички казват, че е упорита.

Айслин го изгледа сърдито, после вдигна очи към приближилата се Гуинет, която ги гледаше отвисоко. Майда бързо нареждаше масата.

— Как се чувствате като победител, Вулфгар? — попита високомерно Гуинет.

— Дръж си езика, дъще! — укори я строго Болсгар.

Вулфгар, който заедно с Айслин се беше привел над ранения крак, равнодушно вдигна рамене.

— Бих казал, че по-добре, отколкото ако бях сред победените.

Гуинет почувства, че думите й заседнаха на гърлото, защото двамата внимателно оголиха зейналата рана, тъмночервена, подута и гноясала. Обърна се настрани и позволи на Рейнър да я отведе до масата и да й предложи ядене и пиене. Новият кавалер скоро я завладя с норманската си галантност.

Миризмата от мръсните превръзки и гноясалата рана беше толкова силна, че Айслин побледня. Повдигна й се, но Вулфгар успокояващо положи ръка на рамото й, и тя решително тръсна глава. Направи опит да издърпа мръсната превръзка, но не успя.

— Кажи ми какво трябва да се направи — помоли Вулфгар, обезпокоен от бледото й лице.

— Не — отговори меко тя. — Сама ще се справя.

Посегна към една дървена гаванка и повика Керуик.

— Нали знаеш онази дупка в блатото? — Младежът кимна и тя му подаде съдчето. — Напълни го с най-черната тиня.

Керуик мълчаливо забърза навън, без някой от норманите да се опита да го спре.

Вулфгар вдигна очи към мъжа на майка си.

— Откъде е тази рана, милорд? Норманска ръка ли ви рани толкова тежко?

— Не — въздъхна старецът. — Иначе щях да се гордея с нея. Ала всичко стана по моя вина. Конят ми се препъна в една бразда и притисна крака ми под себе си. Остър камък проби дрехата и проряза прасеца. Въпреки всички мерки положението се влошаваше от ден на ден.

— Никой ли не се погрижи за вас? — попита изненадано Айслин. — Такава рана трябва да бъде лекувана веднага.

— Кой би могъл да го направи?

Айслин остро изгледа Гуинет, ала не каза нито дума. Мислите й се върнаха към времето, когато превързваше и най-малките рани на баща си. Що за човек беше сестрата на Вулфгар?

Тръсна глава и започна да дава бързи нареждания:

— Вулфгар, донесете ведрото с вода от огъня. Мамо, извади от раклата чисто платно. А вие, Суейн, пригответе сламеник край огъня.

Старият рицар с учудване забеляза, че дори гордият Вулфгар с готовност изпълни дадената заповед. Айслин се зае да събира паяжините от всички ъгли на голямата зала.

Вулфгар и Суейн свалиха ризницата на стария рицар и внимателно го настаниха върху сламеника, покрит с меки вълчи кожи. Айслин коленичи пред него и вдигна високо ранения крак, за да почисти и последните остатъци от мръсните превръзки, После разпростря върху сламеника бяла козя кожа и я завърза така, че да дава опора на крайника и да го обездвижи. Обърна крака с раната нагоре и разкъса на две парче лен. Спря за малко и съчувствено изгледа стареца

— Ще ви заболи, милорд — прошепна тя. — Но няма как.

Рицарят с усмивка се опита да разсее съмненията й.

— Усетих меката ви ръчичка, лейди Айслин, и много се съмнявам, че тя би могла да ми причини болка, която да не мога да понеса.

Айслин наля вряща вода в дървена купа, потопи в нея парче лен и внимателно започна да промива гнойта. Кракът потрепери и младата жена спря. Старецът все още се усмихваше, ала по челото му бяха избили капчици пот. Ръцете му се впиваха в сламата.

Айслин все още почистваше зейналата рана, когато тежката врата се разтвори с трясък и в залата се втурна останалият без дъх Керуик. С горда усмивка младежът постави до огнището съдинката с черна тиня.

Айслин гребна с шепа и я сложи в плоска паница, прибави паяжините и с пръсти смеси всичко на гъста каша, която разпредели на дебел слой върху раната. После потопи няколко парчета лен в горещата вода, уви крака от всички страни, накрая привърза отгоре и меката козя кожа. Така превръзките нямаше да мърдат и кракът щеше да остане неподвижен.

Отпусна се назад и започна да почиства ръцете си. След малко вдигна очи към Болсгар и настойчиво заговори: