Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Вулфгар потръпна като ударен. Ужасна мисъл го прониза. Сграбчи ръцете й и я притегли към себе си.

— Айслин, никога не си помисляйте, че честта ви ще бъде възстановена, като извършите саможертва. Чувал съм за жени, които слагали сами край на живота си, защото не можели да понесат позора, за мен това е лудост.

Айслин се изтръгна от прегръдките му.

— Не се бойте, благородни господарю, за мен животът е най-голямата скъпоценност. Ако наистина съм забременяла, ще износя детето докрай, все едно дали го искате, или не.

Лицето му се отпусна.

— Не искам животът ви да тежи на съвестта ми.

— Ами да, нали тогава няма да има кой да ви обслужва — отговори горчиво тя.

— Айслин — произнесе предупредително мъжът — мерете думите си. Вашите обвинения постепенно започват да ми омръзват.

— Наистина ли, милорд? Дори не подозирах, че могъщ рицар като вас се бои от езика на едно бедно момиче като мен.

— Милорд! Милорд! — имитира я подигравателно той. — Вече ви казах как ми е името. Какво ви пречи да го използвате?

Айслин гордо вдигна глава.

— Аз съм ваша робиня. Нима наистина ще позволите на робите си да ви наричат по име?

— Заповядвам ви, скъпа — усмихна се Вулфгар и галантно се поклони, сякаш се намираше пред кралица.

Айслин величествено кимна.

— Е, добре, щом ми заповядвате… Вулфгар.

Мъжът пристъпи към нея, сложи ръце на раменете й и я принуди да посрещне погледа му.

— Вие сама избрахте ролята на робиня. Аз исках друго. Но ви позволявам да правите каквото си искате, стига само да задоволявате напора на страстта ми.

Устните му се впиха в нейните и задушиха в зародиш всяка съпротива. Айслин разтвори устни и посрещна жадната целувка. Главата й се замая. Опита се да се освободи, ала ръцете му я притискаха в железен обръч. Устните му се отделиха от нейните и се спуснаха надолу по врата й. Хълбоците му я притискаха с все сила и Айслин разбра, че няма да устои дълго на тази страстна прегръдка. Отчаяно се опита да запази самообладание.

— Милорд… Вулфгар! Боли ме! — проплака тя, ала устните му покриха лицето и шията й с леки целувки и я принудиха да замълчи. Простена и отметна глава назад. — Пуснете ме — помоли тя, разгневена повече на себе си, отколкото на него. Тялото й отказваше да се подчинява. — Моля ви, пуснете ме!

— Не — промърмори мъжът и я притисна още по-силно до себе си. Устните му се плъзнаха към гърдите й и изгориха нежната кожа дори през плътната вълнена гуна. Мушна ръце под коленете й и въпреки сърдитите й протести я отнесе на леглото.

Положи я внимателно и започна да я разсъблича. Косата й се разстла като огромно копринено ветрило върху вълчите кожи. Вулфгар се отдели от нея за момент и нетърпеливо се разсъблече. Пламтящите му очи изследваха всяка подробност на тялото й.

— Не е прилично! — изплака Айслин и бузите й пламнаха. В ярката светлина на деня мъжът се възправяше пред нея в цялата си мощ. Приличаше на бронзов воин от езическите легенди, диво и въпреки това великолепно същество, което трябваше да улови и задържи до себе си завинаги. — Посред бял ден! — пошушна засрамено тя.

Вулфгар тихо се изсмя и полегна до нея.

— Не се грижи за това. В бъдеще няма да имаме тайни един от друг…

Ръката му с възхищение се плъзна по меките линии на тялото й, което потръпваше при всяка милувка. Тази кожа беше по-мека и фина от най-тънкото кадифе! Айслин почувства, че няма да може да го удържи. Милувките му я изгаряха. Ала беше твърдо решена да не показва бушуващата в сърцето й буря, да го остави да прави каквото си иска, да лежи под него напълно безучастна.

Когато му дойде времето, мъжът утоли жаждата си, без да се съобразява особено с нея. Едва когато се успокои и се отдели от нея, Айслин срещна отчуждения му поглед.

— Струва ми се, че мамиш не мен, а себе си, скъпа — промърмори той. — Сигурен съм обаче, че ще дойде моментът, когато ще ме молиш да те взема само след едно кратко докосване.

Предизвикателният й поглед спокойно издържа неговия. Мъжът въздъхна недоволно, надигна се и посегна да вземе дрехите си. Ала се обърна и очите му се впиха с нескрито възхищение в дългите изваяни крака. Айслин побърза да метне отгоре си вълчата кожа. Вулфгар се изсмя и започна да се облича.

Когато се облече, вдигна дрехите й и ги подхвърли към леглото. Айслин ги улови и безмълвно посочи с очи вратата. Ала мъжът засмяно поклати глава.

— Няма да изляза. Ще трябва да свикнеш с присъствието ми, скъпа. Няма да допусна да ми развалиш удоволствието с прекалената си срамежливост.