Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Монахът разбра, че е безсмислено да продължава, и устата му тихо произнесоха някаква молитва. Нито Айслин, нито Рейнър посмяха да предизвикат отново Вулфгар.

След като монахът привърши с освещаването на гробовете, Айслин се качи в спалнята. Искаше й се да остане сама. Ала когато влезе, завари Вулфгар, застанал до прозореца, загледан мрачно в далечината. В ръка държеше свитъка, предаден му от Рейнър. Пред огъня стоеше Суейн. Когато вратата се отвори, двамата се обърнаха. Айслин плахо се извини и понечи да се оттегли.

Вулфгар поклати глава.

— Останете тук. Вече сме готови.

Младата жена колебливо пристъпи в стаята. Почувства погледите на двамата мъже върху себе си и се изчерви. Обърна им гръб и остана неподвижна.

Вулфгар продължи разговора със Суейн.

— Предавам всичко в твои ръце.

— Да, сър — прозвуча спокойният отговор. — Ще внимавам и ще си отварям добре очите.

— Така ще мога да спя спокойно.

— Странно чувство след толкова години, Вулфгар. И след толкова битки, които издържахме заедно.

— Така е, но дългът го изисква. Трябва да бъда сигурен, че оставям всичко в добри ръце. Надявам се да не трае дълго.

— Англичаните са много твърдоглави.

— Така е — въздъхна Вулфгар. — Но херцогът е още по-упорит.

Суейн кимна и се сбогува.

Айслин все още избягваше да срещне погледа на Вулфгар. Започна да търси разкъсаната си долна риза с надеждата, че ще успее да я закърпи, ала не можа да я открие.

— Моля ви, милорд — промълви най-после тя и учудено смръщи чело. — Не видяхте ли някъде долната ми риза? Беше на леглото.

— Оставих я там — отговори небрежно той.

Айслин отново претърси леглото, въпреки че вече беше проверила там. Размести възглавниците и промърмори:

— И тук я няма.

— Може би Хлин я е изнесла — усмихна се Вулфгар.

— Не, тя никога не би се осмелила да влезе тук без ваше разрешение. Страх я е.

— Сигурно е прибрана някъде — отговори недоволно той. — Не се тревожете сега за това.

— Не ми останаха много ризи — оплака се Айслин. — Нямам и пари да си купя лен. Без долна риза вълната разранява кожата ми. А вие вече ми заявихте, че няма да давате пари за нови дрехи.

— Престанете най-сетне. Говорите като всички останали жени, които непрекъснато искат все повече и не се задоволяват с нищо.

Айслин се сгърчи като ударена и побърза да извърне лице. Не можеше да се познае. Как можа да избухне в сълзи заради някаква си риза, когато цяла Англия беше в прах и пепел! Ала дали ставаше въпрос единствено за ризата — не плачеше ли по-скоро заради самата себе си? Тя, смелата, решителната Айслин Даркенвалд, се оставяше да я унижава някакъв си мъж, да я сравнява с онези мизерници, които се влачеха след войските.

Преглътна напиращите сълзи и сърдито вирна брадичка.

— Не ви моля за нищо, милорд. Просто искам да запазя собствеността си, също като вас.

Зае се отново с търсенето, полагайки огромни усилия да се отърси от обхваналото я чувство на безнадеждност. Когато най-после се осмели да вдигне очи към повелителя си, мрачният поглед на сивите очи я прикова към мястото й.

— Какво има, господарю? — прошепна тя. — Ако ме обвинявате в нещо, кажете го открито. Не съм извършила нищо лошо. Не поисках да ме облечете в нови дрехи, а вие ме гледате, сякаш заслужавам камшик. Толкова ли ме мразите?

— Да ви мразя? — изпръхтя презрително Вулфгар. — Защо да ви мразя, демоазел? Вие сте прелестна и всеки мъж ви желае.

Мислите лудо се блъскаха в главата й. Внезапно си припомни думите на Рейнър и дъхът й секна.

— Сигурно се боите, че нося под сърцето си дете от друг мъж, милорд? — попита смело тя. Видя святкащите му очи и продължи: — Сигурно ви тревожи мисълта, че то може да е ваше дете, ала никога няма да сте абсолютно сигурен в това.

— Млъкнете! — изръмжа Вулфгар.

— Не, сър. — Айслин разтърси глава и разбърканите, несресани коси са разпиляха по раменете й. — Трябва да знам истината. Ако наистина съм бременна, бихте ли разменили брачна клетва с мен, за да предпазите невинното малко същество от страданията, които сте изживели самият вие?

— Не. Нали чухте какво казах на свещеника — отговори сърдито Вулфгар.

Айслин събра целия си кураж и продължи:

— Моля ви да ми кажете само още нещо. Откъде знаете, че вече не сте създали на белия свят поне едно копеле? Всички ли жени, с които сте спали, оставаха безплодни? И за мен ли се надявате на същото — Мъжът гневно потръпна и Айслин предугади отговора. — Предпочитате да съм безплодна, нали? Като останалите жени? — Застана плътно пред него и впи очи в каменното лице. Едва се владееше. — Аз също се надявам да съм безплодна, милорд. Не ми се вярва, да се зарадвам особено на детето ви.