Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Младата жена го стрелна с гневен поглед и рязко отпусна вълчата кожа. Мина покрай него и спокойно се изправи пред огъня. Като я видя пред себе си в цялата й естествена прелест, Вулфгар затаи дъх от възхита. Айслин впи очи в неговите и отлично усети колко е смутен от дълбочината на собствените си чувства.

В този миг на двора се чу вик. Към Даркенвалд приближаваха чужденци. Вулфгар очевидно се зарадва, че му попречиха. Грабна меча си и хукна навън.

Айслин помисли, че и друга рицари на Ерланд се връщат от бойното поле, и бързо навлече дебелата гуна. Приглади небрежно косите си и забързано се спусна по стълбите.

Едва не се сблъска с Рейнър, застанал на долната площадка. Рицарят веднага прегради пътя й.

Виолетовите очи шевно засвяткаха.

— Да повикам ли за помощ, или ще ме пуснете? — попита остро тя. Видя застаналия пред портата Вулфгар, очакващ непознатите, и високо продължи: — Вулфгар ви предупреди да не се изпречвате на пътя ми. Май наказанието не ви е научило на нещо по-добро?

— Някой ден ще го убия — промърмори Рейнър и усмихнато попипа тежките медноцветни къдрици. — Ще приема дори смъртта, стига да бъда близо до вас, моя малка саксонке.

Айслин недоволно разтърси глава, ала не успя да се отърве от милувката му.

— А като удовлетворите желанието си и ви омръзна, ще ме окачите на най-близката бесилка — укори го горчиво тя.

Рейнър се изсмя.

— Никога не бих го направил, гълъбице. Не мога да бъда жесток с такава прекрасна жена. — Плъзна ръка по закръглените гърди и ядно изръмжа: — Онзи май не ви изоставя. По заруменелите ви бузи ясно личи какво сте правили досега.

Айслин пламна от срам и се опита да го отблъсне. Рейнър сграбчи ръката й.

— Закъде бързате? — промълви галантно той. — Няма ли да ме изпратите с някоя мила дума?

Айслин изненадано вдигна вежди.

— Пак ли ни напускате? Кога?

— Не показвайте толкова явно радостта си, гълъбице. Това е ужасна обида.

— Вярно е. Във ваше отсъствие нямам никакъв шанс да бъда взета насила — отговори подигравателно тя. — Кажете ми обаче, защо продължавате да ме преследвате? Няма ли жени там, където отивате?

Рейнър се приведе и заклинателно прошепна в ухото й:

— Тръни, само тръни. Аз обаче искам розата.

Преди Айслин да успее да се отдръпне, горещите му устни се впиха в нейните. Безпомощната й ярост изглежда го забавляваше. Отстъпи крачка назад, сложи ръка на сърцето си и тържествено заяви:

— Ще отнеса със себе си спомена за парещата ви целувка, скъпа моя.

Айслин най-после можа да продължи пътя си. Излезе навън и видя покрита с чергило каруца и след нея самотен ездач, които се приближаваха към господарската къща. Каручката спря до един от постовете и мъжът посочи с ръка излезлия навън Вулфгар.

Странната процесия продължи пътя си и Айслин видя, че в каручката седеше мършава млада жена с пепелноруси коси. Конят, който теглеше возилото, беше стар и куцаше. Въпреки покритата с белези кожа, животното явно беше от благороден произход. Снаряжението на рицаря беше старомодно и занемарено. Самият той беше едър и силен, а дългите му крайници можеха да се мерят единствено с тези на Вулфгар. Жената дръпна юздите непосредствено пред портата и обходи с поглед големия дом.

— Добре сте се наредили, Вулфгар. — Изправи се и скочи на земята, без да чака помощта му. Махна с ръка към каруцата и стария рицар и горчиво прибави: — Много по-добре от нас, във всеки случай.

Айслин усети как в сърцето й се надигна враждебност. Тази жена се отнасяше към Вулфгар толкова интимно, сякаш му беше съпруга. Когато непознатата вдигна лице, присъстващите видяха нежни, аристократични черти и безукорна бледа кожа. Жената беше по-стара от Айслин, очевидно отиваше към трийсетте, ала не беше загубила нищо от привлекателността си. Айслин усети болезнено пробождане в сърцето. Коя беше тази жена и какво право имаше да се държи така с Вулфгар!

Старият рицар също слезе от коня и почтително кимна с глава. Един лорд поздравяваше друг. Вулфгар учтиво отговори и двамата мъже втренчиха очи един в друг. Непознатият заби копието в земята и свали шлема си. Айслин смаяно забеляза дългите бели коси, типични за саксонците. Лицето му обаче беше голо, очевидно избръснато съвсем наскоро. Смутено се запита какво търси в Даркенвалд въоръжен саксонски рицар. Никога на беше виждала лицето му и на шита му нямаше герб, въпреки това веднага усети доверие към него. Вулфгар заговори и гласът му прозвуча съвсем необичайно.