Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

— Не бива да движите крака си, милорд. В никакъв случай. Освен ако желаете да се сдобиете с дървен крак и да тропате с него из двора.

Обърна се към Вулфгар и с усмивка добави:

— Сър Болсгар има нужда от голяма глътка студена бира.

Старецът се усмихна с искрена благодарност. Изпразни предложения му рог и скоро потъна в дълбок сън.

Рейнър излезе от залата с Вулфгар и Суейн. Айслин заведе Гуинет и стаята за гости и сама се оттегли в спалнята. Застана пред разбърканото легло и сякаш усети отново топлото тяло на Вулфгар в своето. Разтърси глава и отиде до прозореца. Загледа се навън и потръпна при спомена за студените, пронизващи очи на Гуинет. Отлично разбираше какво мисли за нея другата жена. А какво ли ще си каже довечера, когато Айслин седне до Вулфгар на масата за вечеря, а после се оттегли в спалнята му?

Направи опит да успокои обърканото си сърце и започна да подрежда разхвърляната стая. После грижливо се облече за вечеря. Сплете копринени панделки в косата си, облече бледожълта долна риза и над нея златножълта гуна с дълги влачещи се ръкави, украсени е богата бродерия. Стегна тънкия си кръст с фино изработен колан и мушна в ножницата украсената с благородни камъни кама, която я издигаше поне малко над робското й положение. Накрая превърза челото си с тънка копринена панделка, която обхвана като диадема разкошните дълги коси.

След падането на Даркенвалд не беше полагала особени грижи за външността си и сега плахо се запита какво ще каже новият й господар. Керуик сигурно ще се учуди много, а още повече Майда, която много добре знаеше, че тази прекрасна дреха беше определена за сватбата й с младия саксонец. Но за какво ли й беше сега? Можеше да й послужи единствено да завладее своенравното сърце на могъщия нормански рицар…

Когато слезе в залата, навън вече се смрачаваше. Големите маси на норманските воини бяха приготвени за вечеря, ала никой от мъжете не беше се върнал. Гуинет се разхождаше неспокойно напред-назад и Айслин веднага забеляза, че е измила и сресала косите си, ала все още носи овехтялата, прашна от пътуването дреха. Може би не трябваше да облича новата си гуна пред тази жена…

Гуинет я изгледа мрачно, докато слизаше по стълбите. Погледът й обхвана всяка подробност от красивата одежда — от малките пантофки до копринената панделка в тежките медноцветни коси.

— Е, норманите все пак са ви оставили дрехи за преобличане — проговори с отровен глас тя. — А на мене ми взеха всичко. Вероятно защото не ги дарих с благоволението си.

Айслин се закова на мястото си. Поруменя от срам и прехапа устни, за да задържи напиращата в гърлото й острота. Как така Гуинет беше останала една от малкото жени, на които норманите не бяха причинили зло? Без съмнения, бяха й оказали уважение като на сестра на един от рицарите им. Ала това съвсем не й даваше право да се подиграва на другите обезчестени саксонки. Овладя се и пристъпи към огъня, за да види стария рицар, който все още спеше спокойно и дълбоко. Очите й се плъзнаха по могъщата му фигура и съчувствието се разля като балсам върху раната, разтворена от острите думи на Гуинет.

След малко в залата се втурна Хам и почтително попита:

— Яденето е готово, господарке. Какво ще заповядате да направим?

— Бедният ми Хам — усмихна се Айслин. — Трябва да се научим да се придържаме към обичаите на норманите. У тях няма и следа от точността на баща ми.

Гуинет пристъпи към тях и презрително се обади:

— Би трябвало да научим норманите да спазват правилата на учтивостта. Нека ядат студено ядене. Веднага ми донесете вечерята. Държа да е топла.

Айслин я измери от глава до пети и хладно отговори:

— В тази къща обичаят е лордът пръв да седне на масата, лейди Гуинет. Щом не е заповядал нищо друго, ще го чакаме да се върне. Няма да допусна правото на домакина да бъде нарушено от нетърпението ви.

Гуинет понечи да отговори, ала Хам вече се беше оттеглил. Никой не можеше да оспори авторитета на Айслин в очите му. Сестрата на Вулфгар се намръщи и ядно процеди:

— Би трябвало да научите на почтителност слугите си.

— Те винаги са ни служили вярно — отговори меко Айслин. Навън се чу конски тропот. Айслин изтича и разтвори вратата. Проследи с очи как Вулфгар скочи от коня точно пред стълбите и се запъти с дълга крачки към нея. Мъжът спря на прага и изненадано плъзна очи по стройната й фигура. В очите му просветна искрена нежност, когато промърмори:

— Голяма чест ми окачвате, скъпа. Не бях помислял, че можете да станете още по-красива.