Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Най-сетне Вулфгар успя да се съвземе и съчувствено промърмори:

— Колко съжалявам, че бедният Рейнър никога няма да го узнае… Предаде момченцето в ръцете на баба му — и заключи Айслин в обятията си.

През копринените коси, които се виеха около лицето му, очите му оглеждаха залата. Лицата на хората в нея бяха мили и усмихнати. Сред тях той и семейството му щяха винаги да се чувстват добре. Там беше Болсгар, най-после възвърнатият баща; верният Суейн, който го беше научил на толкова много неща и беше пазил гърба му в безброй битки; Милбърн и Гоуейн, които му бяха верни и предани; после и новите приятели Майда и Мидред, Хлин, Хам и Санхърст. Накрая задържа погледа си върху Керуик и Хайлан и с усмивка заговори на усърдния си кастелан:

— Давам ви няколко дни почивка, Керуик. Но ми, обещайте, че ще ги използвате, за да се ожените за тази млада жена. Щом довършим замъка, ще отпразнуваме сватбата ви с голям пир. Времето е подходящо за такива неща.

Керуик смутено изгледа Хайлан.

— Нека бъде вашата воля, милорд. Дано само скоро се изправя на крака.

Хайлан весело се поклони пред Вулфгар.

— Разбира се, че ще се изправи. Аз лично ще се погрижа за това. Иначе главата му ще се украси с още по-голяма цицина!

Вулфгар се засмя и издърпа жена си навън в свежото утро. Айслин потръпна от студения повей на вятъра и той я притисна плътно до себе си. Нежно прегърнати, двамата прекосиха двора и се запътиха към новия замък. Вулфгар я придърпа под сянката на стария дъб, облегна се на стъблото и жадно зацелува лицето и шията й.

— Никога не съм вярвал, че мога да обичам една жена с цялото си същество — призна щастливо той. — В крехката ви ръка е скрит целият ми свят.

Айслин се засмя и нежно потърка нослето си о вълнения жакет.

— Мина доста време, преди да го проумеете…

Обърна се в ръцете му и се загледа към издигащата се насреща им крепост.

— Тук синовете ни ще живеят в мир и благоденствие — прошепна в ухото й Вулфгар.

— Да… И ще имаме много деца — отговори през смях тя. После смаяно посочи върха на високата кула: — Погледнете там!

Умелите ръце на Гевин бяха изковали огромен железен вълк, който се въртеше на всички страни от свежия утринен вятър, сякаш беше подушил плячка и не възнамеряваше да я изпусне. Вулфгар замислено проследи движенията му. След малко се покашля и заговори с твърд глас:

— Нека вълкът спокойно царува над новия ни дом. Той търси да улови ветровете на войната, но аз намерих при вас мир и удовлетворение. Вече никога няма да ви напусна, за да търси щастие по бойните полета. От днес нататък съм Вулфгар Даркенвалд, а вие сте моята лейди.

Обърна я отново към себе си и в светлината на новия ден двете фигури се сляха в една.

Така Даркенвалд стана дом за всички, които се обичаха.

© 1974 Катлийн Удиуиз

Kathleen Woodiwiss

The Wolf and the Dove, 1974

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание:

Катлийн Удиуиз. Вълкът и гълъбицата

ИК „Ирис“, 1994

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13577]

Последна редакция: 2010-06-20 10:34:39