Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Рейнър отметна глава назад и от гърлото му се изтръгна грозен смях. Притисна още по-силно до себе си гъвкавото тяло на Айслин и се опита да пробие с очи непрогледния мрак.

— Вижте ме, Вулфгар! Ето я любимата ви! — Гласът му пресекваше от възбуда. Захвърли настрани наметката на Айслин и златножълтата гуна просветна в меката светлина на огъня. После я обърна с лице към мрака и обхвана с две ръце гъвкавите й гърди.

Замаяна от срам, Айслин не можеше да се помръдне.

— Погледнете законната си съпруга, копеле от Даркенвалд! — изкрещя пронизително Рейнър. — Тя отново е моя, както беше преди време. Елате и си я вземете, ако имате поне малко смелост!

Ала мракът остана глух. Не се чуваше нищо, освен тежкото дишане на Рейнър. Айслин изхълца и отчаяно се задърпа от желязната му хватка. Мъжът отново се изсмя и плъзна ръце към тънката й талия.

— Рейнър! — изпищя сърдито Гуинет. — Защо напразно ме измъчвате?

— Млъкнете! — изсъска мъжът и продължи да милва бедрата на Айслин. — Нима ще стоите и ще гледате как я правя своя, копеле? — продължи подигравателно той и отново избухна в грозен смях.

Ала нощта и този път остана глуха за предизвикателството му. Рейнър скоро проумя, че невидимият враг има желязно самообладание.

— Ще се наложи да потърпите още малко — пошепна в ухото на Айслин той. — Първо ще пратя съпруга ви в ада.

Сграбчи дясната й китка, после и лявата, и отново я привърза за жертвения камък, като този път болезнено изви ръцете й зад гърба. Айслин едва не изписка при допира с ледената скала. Огънят беше точно пред краката й.

Гуинет направи опит да обгърне с ръце раменете на любимия си, но той сърдито я изблъска настрани.

— Махай се от пътя ми, кучко — изсъска с яден глас мъжът и очите му гневно просветнаха насреща й. — След като вкусих нектара на боговете, няма да се задоволя с мизерните ви прелести.

По лицето на жената се изписаха унижение и отчаяние.

— Не съгрешавайте, Рейнър! Скоро ще застанете в рицарски двубой срещу Вулфгар. Няма да ви донесе щастие, ако в боя ви изпрати насилствена целувка. Приемете този знак на моята привързаност… — Тя отново направи опит да го прегърне.

Рейнър грубо я отблъсна. Като видя, че Гуинет не се предава, мъжът сграбчи оставения до огъня клон и замахна срещу нея. Твърдото дърво улучи главата й и жената политна към ниската каменна стена, обграждаща двора. Свлече се на земята, но успя да пропълзи отново към Рейнър. Между бледорусите кичури коса се появи тъмно петно, което бързо се разрастваше. От устните й се изтръгна жално скимтене на смъртно ранено куче.

Без всякаква милост, Рейнър отново замахна и стовари тежкия клон върху главата й.

— Върви по дяволите, скелет такъв! — изръмжа той. — Вече не си ми нужна!

Гуинет се строполи на земята, загубила всяка надежда. Пропълзя на четири крака към тесния изход и изчезна в мрака. Рейнър хвърли подигравателен поглед подире й и отново втренчи очи в тъмната ивица земя, която свързваше полуострова със скалите.

От Вулфгар нямаше и следа. Норманинът се изправи и неспокойно закрачи насам-натам. Сърцето му трепереше от страх. Усещаше близостта на вълка, но не знаеше как да го измъкне от скривалището му. Накрая се метна на коня и тръгна да обходи крепостните стени. Приведе се над гривата му, за да открие следите на врага си в пясъка. Стигна до отсрещния край на тесния нос и рязко дръпна юздите. Тук от водата излизаше следа и се губеше недалеч от там между купчина срутени камъни от стената. Рейнър потисна напиращото на устните му проклятие и пришпори коня към другата страна на тясната земна ивица. Опита се да се скрие между растящите там дръвчета и се ослуша. Над земята цареше призрачна тишина, прекъсвана само от пръхтенето на привързаните в двора коне.

Айслин също затаи дъх и напрегнато се вслуша в нощта. Макар че усещаше близостта на любимия си, сърцето й замря, когато гласът му прозвуча точно зад нея.

— Рейнър, нахални опустошителю на Даркенвалд! Покажете се и ще опитате острието на меча ми. Защо си играете на война срещу жените и децата? Тук е дошъл мъж, който иска да ви победи в честен рицарски двубой!

— Вулфгар! — изкрещя в отговор Рейнър. — Излезте на открито и аз ще последвам примера ви. Или всички копелета са страхливци?

Сякаш изникнал от земята, Вулфгар спокойно пристъпи в осветеното от огъня пространство. Дългото острие на меча проблесна на лунната светлина.

— Покажете се, подпалвачо! — изгърмя мощният му глас. — Или трябва да преобърна камъните, за да ви намеря?