Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Внезапно тежката порта се разтвори с трясък и на прага застана Вулфгар. Погледът му изненадано се плъзна към пълната зала. Вратата изскърца и всички погледи се насочиха към него. Мъжете отстъпиха назад и направиха тесен коридор към огнището. Вулфгар сложи ръка на рамото на Айслин и леко я побутна да върви пред него. Младата жена видя с какви очи мъжете поглъщаха вида на мокрите й коси и босите крака и отлично проумя какво си мислеха. Вулфгар и тя изглеждаха така, сякаш доскоро се бяха забавлявали на някоя поляна.

На първата стълбищна площадка беше застанал Рейнър. Малко по-нагоре стоеше Суейн, както вината спокоен и невъзмутим. Наблизо се беше свила и Майда, притиснала до гърдите си парцаливата гуна.

Когато Айслин и Вулфгар се приближиха, Рейнър обърна глава към тях. Тъмните му очи жадно се впиха в стройната женска фигура. И той като всички забеляза мокрите коси и босите крака. Очите им се срещнаха и рицарят отвори уста да каже нещо, ала веднага се овладя и рязко извърна глава. Много добре знаеше, че всеки опит да я обиди ще се обърне срещу самия него. Затова продължи речта си и устреми нахален и предизвикателен поглед в лицето на Вулфгар.

— Струва ми се, че ни е необходима силна ръка, която да управлява тази страна. Покорените езичници работят най-добре, когато непрекъснато им се напомня за тежкото поражение. — Направи пауза, изчаквайки Вулфгар да възрази. Ала той се усмихна невъзмутимо и учтиво зачака края на изявлението му. — Тези непохватни простаци трябва да проумеят, че ние превъзхождаме с цяла глава и тях, и варварските им обичаи. Слабата ръка лесно изпуска юздите.

Рейнър скръсти ръце пред гърдите и отново впи предизвикателен поглед в лицето на Вулфгар. Мъжете с трепет зачакаха новия сблъсък. Ала отговорът на предводителя им прозвуча тихо и спокойно:

— Сър Де Март, трябва ли повторно да ви напомням, че хората ми са войници? Наистина ли искате те да обработват нивите, а селяните да се люлеят по бесилките ни?

В залата стана неспокойно. Дребен монах със зачервено лице се опита да си проправи път между воините. Най-после застана пред Вулфгар и Рейнър и заговори с пъшкане:

— Много добре го казахте, господарю. Бъдете милостиви към британските си съседи. Достатъчно кръв се изля в царството на сатаната. — Скръсти ръце като за молитва и продължи: — Умолявам ви, господарю, проявете милост! Не бива да работите в служба на сатаната.

Рейнър се обърна към монаха, побеснял от гняв.

— Ако продължаваш да дрънкаш глупости, саксонски глупако, скоро и ти самият ще се озовеш в ада.

Бедният монах побледня и отстъпи крачка назад. Рейнър отново се обърна към Вулфгар.

— Значи смелото ни копеле си е завоювало благоразположението на проклетите англичани — изсъска презрително той. — Защитавате тия саксонски свини и ухажвате английската кучка, сякаш е сестра на херцога.

Вулфгар оставаше невъзмутим.

— Всички хора тук са мои крепостни. Като служат на мен, служат на херцог Вилхелм. Само ако се осмелите да убиете един от тях, още сега ще ви пратя да храните свинете и кучетата, а довечера ще приберете гъските от полето. — Спря и въпросително изгледа съперника си. — Или предпочитате да ви натоваря със задълженията на ония, които вече изпратихте на оня свят с меча си? О, не се страхувайте, няма да унижа по този начин един норманин. Ала мой дълг е да събера данъците за Вилхелм от тази благодатна земя.

За момент очите на Рейнър спряха върху Айслин и в тях проблесна необуздана страст. После отново се обърна към Вулфгар, усмихнат, почти любезен. Заговори толкова тихо, че го чуха само най-близо застаналите мъже.

— Аз имам семейство и то ще направи всичко за мен, Вулфгар. Можете ли да кажете същото и за себе си?

— Мечът ми, снаряжението, конят и онзи викинг са моето семейство. Служат ми много по-вярно, отколкото можете да си представите.

За миг черният рицар сякаш се смути. После обаче отново изгледа Айслин.

— А какво ще стане с тази жена? Ще признаете ли за свое копелето, което сигурно няма да закъснее да се появи? Как можете да бъдете сигурен, че ще бъде ваше, а не мое?

Лицето на Вулфгар потъмня и Рейнър се ухили. Беше улучил право в целта.

— Ще присъедините ли и него към семейството си? — Засмя се злобно и повдигна към себе си брадичката на Айслин. — Двамата с вас можехме да имаме прекрасен син, сладката ми, пламенен и смел. Много жалко, че копелето няма да ви вземе за своя съпруга. Той мрази жените, повярвайте ми.