Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

— Не! — изплака и се опита да го отблъсне с ръка.

Ала мъжът сграбчи китките й и ги изви зад гърба. Коляното му се мушна между бедрата й. Тя запрати в очите му всички проклятия, които знаеше. Ала устните му се спуснаха над нейните и задушиха всеки звук. Главата й се отметна назад, тялото й се надигна срещу неговото и голите гърди се притиснаха до твърдата мъжка плът. Устните му пареха като огън. Езикът му проникна в устата й и отне и последната частица от волята й. Целувките му изпиха сълзите от очите и замилваха страните й. Въпреки замайването си тя отлично усещаше, че мъжът над нея е изпълнен с дълбока и искрена нежност. В нов пристъп на страх се опита да се изплъзне, ала това само увеличи страстта му.

Когато съпротивата й отслабна, мъжът се отдели от нея. Ала Айслин не можеше да избяга, пленница на разкъсаната си риза и разбърканите ленени чаршафи. Вулфгар се освободи от дрехите си и отново се хвърли към плячката си.

Когато почувства до корема си неговата мъжественост, Айслин остана без дъх. Мъжът притисна раменете й върху ленения чаршаф, за да сломи всяка съпротива. Голото женско тяло, което се извиваше под неговото, направо го влудяваше. Устните му оставиха парещи следи по гърдите й. Трескавата им горещина запали буйни пламъци и утробата й и тялото й само се надигна срещу неговото.

Устните му отново се впиха в нейните и този път Айслин сама обгърна с ръце врата му и отговори на пламенната целувка. Самозабравила се от всепоглъщащата страст, тя се стресна от страшната болка, пронизала слабините й, и изплака. После с всичка сила се опита да го отблъсне от себе си и гневно изкрещя в лицето му цялата си ярост.

Без да обръща внимание на виковете й, Вулфгар плъзна устни към шията й. Ръцете му уловиха малките ръце, които отново посягаха да го ударят, и сломиха повторно пламналата съпротива. Айслин беше принудена да се предаде на завладялата го страст.

Когато най-сетне удовлетвори желанието си, Вулфгар се отдели от нея и полегна настрани. Хълцания разтърсиха нежното й тяло. Наранена до дън душа, Айслин се сви в най-далечния ъгъл на леглото и се уви в дебелата вълча кожа. През плач отправи към мъжа всички възможни обиди и проклятия, които й дойдоха на ум. Вулфгар посрещна гнева й с висок смях.

— Никога не съм вярвал, че в крехкото ви тяло се крие темперамент на тигрица! Прекрасна борба, скъпа! Четири кървави ивици по гърдите ми! Но си струваше, уверявам те! При следващия подходящ случай съм готов да платя и по-висока цена.

— Отвратително животно! — изплака Айслин. — Само се опитай да ме докоснеш отново и ще пронижа гадния ти корем със собствения ти меч!

Мъжът приглади разбърканите си коси, пъхна се под дебелата кожа и през смях отговори:

— Все пак и вие спечелихте нещо, Айслин. В леглото е много по-топло, отколкото на пода.

Скоро след това се отпусна и дълбоко заспа. Айслин дълго лежа будна, премисляйки последните му думи.

Нима веднага щеше да забрави случилото се тази нощ? Ако се вярваше на думите му, жените нямаха никакво значение в живота му. А какво ще стане с нея? Нима можеше да забрави мъж като него? Можеше да го мрази, да го презира, да се отвращава от него — ала да го забрави? Та той сякаш беше станал част от нея! Не, тя нямаше да се успокои, докато не го завладее изцяло — и тялото, и душата му. Щеше да бъде вещица или ангел, гълъбица или лисица, според настроенията му, ала нищо нямаше да й попречи да постигне целта си!

Когато бавно отвори очи, тънкият лъч на есенното слънце беше проникнал между затворените капаци и оставяше блестяща следа върху каменния под. В светлината му танцуваха прашинки. Младата жена в просъница си припомни, че като дете се опитваше да ги лови с ръка.

Едва когато осъзна какво беше станало през нощта и с кого споделяше топлата постеля, тя изплашено скочи на крака. Макар телата им да не се докосваха, топлината на Вулфгар проникваше в нея. Спокойното му дишане издаваше, че все още е в плен на съня. Айслин предпазливо се надигна и поиска да се измъкне от леглото. Ала тежката му ръка беше заровена в косите й. Започна да освобождава къдрица по къдрица, затаила дъх от напрежение. Сърцето й подскочи уплашено, когато мъжът се раздвижи и протегна другата си ръка към мястото, където беше лежало тялото й. Но се успокои и продължи да спи.

Айслин остана неподвижна, вгледана в лицето му, стремейки се да изследва всяка частица от него. Спящият мъж приличаше на малко момче. Запита се каква ли е била тази майка, която е отблъснала детето си. Сигурно е нямала сърце. По лицето й пробяга горчива усмивка. Каква глупачка беше… Нали трябваше да мрази и презира норманина като свой враг! Ала съпротивата й отслабваше с всеки изминат ден. Ето че стана и негова любовница.