Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Белегът на бузата му сякаш пламна. Имаше чувството, че ей сега ще я удари. Обърна се и с гневни стъпки прекоси стаята. Спря до леглото и дълго остана така. После заговори, без да се обръща.

— Така е, тя ми подари живота, но нищо повече. Тя беше първата, която ме презря. Малкото момче, което я молеше за любов, не получаваше нищо, освен зли погледи. Когато то порасна и обърна сърцето си към мъжа, когото смяташе за свой баща, онази жена разруши връзката им. Да, и двамата се отърваха от мен, сякаш ме беше заченала някоя уличница!

Внезапно Айслин усети неудържимо желание да отиде при него и да притисне главата му до гърдите си. Искаше й се да заличи завинаги тази горчивина и болка по лицето му. Никога в живота си не беше усещала такъв прилив на нежност към един мъж. Ала той беше враг! Какво я караше да прояви такова силно желание да облекчи страданието му? Каква лудост я тласкаше в неговите обятия?

Пристъпи зад него и меко положи ръка върху неговата. Очите й молеха за прошка.

— Езикът ми е остър и лесно причинява рани. Често са ме укорявали за този порок. Простете ми, моля ви. Не биваше да събуждам отдавна погребаните тъжни спомени.

Вулфгар нежно помилва бузата й.

— Признавам, нямам доверие на жените. — Усмихна се принудено и добави: — Често ме обвиняват за това.

Очите на Айслин се впиха в неговите с искрена нежност.

— Всичко става все някога за първи път, милорд. Нека изчакаме.

Отраженията на пламъците танцуваха върху бляскащото острие на меча, когато Вулфгар го вдигна и опита с палец остротата му. После отново се приведе над оръжието, за да заглади грапавините. Силните мускули на гърба ритмично се вдигаха и отпускаха и опъваха загорялата от слънцето кожа. Прекрасна гледка за Айслин, седнала на мястото си в края на леглото с ръкоделие в ръце. Беше облечена само в тънка долна риза и разпуснатите медноцветни коси я загръщаха като огнена мантия. Приличаше на викингска девойка от стари времена. Отхапа последния конец и внезапно се почувства като истинско викингско момиче — диво и неудържимо. Ей сега щеше да скочи и да се сгуши до този блестящ гладък гръб, да обгърне с ръце врата му и…

Неволно се засмя, като си представи какво ще стане после.

При звука на веселия й смях Вулфгар въпросително вдигна очи и младата жена побърза да сведе очи над работата си.

От устните на мъжа се изтръгна тихо проклятие. Вдигна палец и показа малката рана, от която капеше светла кръв.

— Нараних се заради доброто ви настроение — пошегува се той. — Нима видът ми ви развеселява?

— Не, милорд — отговори Айслин и цялата се изчерви. Чудеше се на самата себе си. Нима наистина се чувстваше добре в компанията на този човек? Нима все повече се превръщаше във влюбена глупачка, вместо да си остане жадна за отмъщение лисица?

Вулфгар отново се зае с оръжията си. Айслин посегна към следващата дреха за изкърпване. Леко почукване на вратата смути тази почти семейна идилия. Вулфгар отговори и в спалнята се вмъкна Майда. Старицата се поклони кратко пред лорда, после приседна до дъщеря си и зашепна:

— Как прекара деня си, дете? Не те видях никъде. Хората от града потърсиха помощта ми за някои ранени и страдащи.

Вулфгар се приведе с презрително ръмжене към острието на меча си и продължи внимателно да го заглажда. Женски приказки! Айслин обаче учудено вдигна очи, защото знаеше, че майка й вече не с занимава с лекуване на болести. Тя явно целеше да отклони вниманието на Вулфгар. След известно време старата понижи още повече глас и заговори на саксонски:

— Той не те оставя нито минута без охрана, нали? Цял ден се мъча да се доближа до теб, но норманите не те изпускат от очи.

Айслин направи кратък жест с ръка, за да я накара да замълчи. Хвърли уплашен поглед към Вулфгар, ала майка й заклати глава.

— Този груб чужденец не разбира нито дума от мекия саксонски език. — После възбудено продължи: — Чуй ме, Айслин. С Керуик сме подготвили бягството си. Очакваме да се присъединиш към нас, когато луната се скрие зад облак. — Не обърна внимание на изплашения поглед на дъщеря си и отново зашепна: — Ще напуснем този затвор. Ще се отправим на юг, където народът ни е свободен и имаме роднини. Там ще изчакаме събирането на нова войска, с която ще се завърнем в родните си места, за да ги освободим от тези варвари.

— Не правете това, мамо, умолявам ви! — Айслин напразно се опитваше да обуздае треперенето на гласа си. — Норманите са безброй, патрулите им непрекъснато обикалят наоколо. Ще ни погнат като разбойници и много скоро ще ни заловят. Само си помисли какво ще сторят този път с Керуик.