Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

— Какво желаете, милорд? — попита тихо Айслин.

Гласът му беше студен, рязък.

— Желая да ме удостоите с присъствието си, докато ви позволя да си вървите. Седнете някъде.

Младата жена кимна и приседна на една пейка до масата за хранене. Вулфгар се обърна назад и посочи Керуик:

— Свалете му веригите и го доведете тук!

Керуик пребледня, ала беше безсилен да се пребори с двамата яки нормани. Довлякоха го пред новия му господар и той се сви уплашено под строгия поглед.

Суейн гръмогласно се изсмя.

— Малкият саксонец трепери от страх. Какво е направил, та се е изплашил така?

— Нищо! — извика Керуик. — Пуснете ме!

Суейн повторно се изсмя.

— О, ти все пак разбираш езика ни, саксонецо. Прав беше Вулфгар.

— Какво искате от мен? — попита Керуик и отправи безпомощен поглед към Айслин.

Вулфгар замислено се усмихна.

— Томас не разбира езика ни. Трябва да превеждаш.

Айслин облекчено въздъхна. Ала защо ли не накара нея да превежда думите му, след като много добре знаеше, че отлично владее езика му? Вулфгар остро я изгледа. После небрежно заговори, при което не обръщаше внимание на смутения Томас, затова пък толкова по-внимателно наблюдаваше Керуик.

— Кажи на този мъж следното: има избор да носи вериги и да живее като роб, както крадлите, или да заеме отново старото си място, като изпълни три поставени от мен условия. Първо, да сложи оръжие и да се закълне, че няма да го вдигне отново срещу нас. Ще се бие само по моя заповед. Второ, да обръсне брадата и да отреже косите си, както е по нормански обичай. И трето, изисквам още сега да даде васална клетва на херцог Вилхелм.

Докато Керуик превеждаше, Вулфгар пристъпи към Айслин и седна до нея на пейката. Момичето почти не го забеляза, защото следеше внимателно думите, които си разменяха Томас и Керуик. Младият саксонец не искаше да се раздели с разкошните си руси коси. Едва когато Керуик разголи гърба си и му показа едва зарасналите кървави ивици, Томас се подчини и с кимане изрази съгласието си.

Ръката на Вулфгар се отпусна върху рамото на Айслин. Дългите му пръсти нежно се плъзнаха по ключицата, проследиха линията на брадичката и помилваха тила, за да спрат най-сетне в меката извивка на гърдите й. Младата жена смутено забеляза, че Керуик ги наблюдава с потъмняло от гняв лице и свити юмруци. Внезапно осъзна какво смята да прави Вулфгар. Понечи да заговори, ала притискането на ръката му я спря. Погледна в сивите очи и разбра, че е по-добре да си мълчи.

— Струва ми се, че отклонявате вниманието си, Керуик — проговори норманинът, без да сваля очи от нея. — Довършете започнатото.

Керуик отчаяно се опитваше да се съвземе. Опита се да продължи превода, ала гласът му беше задавен и едва се разбираше.

— По-високо, саксонецо. Езикът ти май се е залепил за небцето. Желая думите ми да бъдат ясно разбрани на твоя английски.

— Не мога — процеди през стиснати зъби младежът.

— И защо не можете? — попита почти любезно Вулфгар. — Аз съм вашият господар. Не е ли в реда на нещата да ми се подчините?

Керуик вдигна ръка и посочи към Айслин:

— Тогава не я докосвайте! Нямате право да я милвате! Тя е моя!

Държанието на Вулфгар внезапно се промени. Дългият меч изхвръкна от ножницата и стопанинът му с дълги крачки се втурна към огъня. Стовари блестящото острие върху един грамаден пън и го разсече на две. После вдигна меча и насочи върха му право в гърдите на Керуик, които стоеше неподвижен с побеляло като платно лице. Застана пред него като великан пред джудже.

— Бог ми е свидетел, саксонецо! — изгърмя той. — Днес ме поставяте на най-тежкото изпитание! Вече не сте лорд, нямате нито педя земя. Сега сте само мой крепостен. — Гласът му се понижи в неясно ръмжене. Направи знак с ръка към Айслин и продължи вече по-спокойно: — И двамата владеете френския език, ала освен това тя ми доставя и удоволствия, нещо, което съвсем не може да се каже за вас. Ако желаете да останете жив, не споменавайте повече за отношенията си с нея. — Помълча малко и замислено добави: — Надявам се, осъзнавате истината в думите ми?

Керуик сведе глава.

— Да, милорд. — После решително продължи: — Ала това ще ми коства големи усилия. Трябва да знаете, че много я обичам.

За първи път Вулфгар усети в сърцето си благосклонност и дори уважение към дребния саксонец. Всеки омаян и измамен от жените мъж можеше да разчита на съчувствието му.

— В такъв случай ще смятаме въпроса за приключен — проговори спокойно той. — Вече няма да ви връзват, освен ако ме принудите да го сторя. Отведете този човек със себе си и се погрижете да му отрежат косите и брадата. После го върнете тук, за да даде клетва пред Божия кръст.