Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

— Той ме праща при Вилхелм, за да ме отдалечи от вас, но аз скоро ще се върна. — Пръстите му помилваха копринения ръкав. — Мога да ви предложа много повече. Семейството ми е влиятелно и ще ме подкрепи. Елате с мен, няма да съжалявате.

Айслин сърдито отблъсна ръката му.

— Моят дом е Даркенвалд. Не ламтя за други богатства.

— Значи ще ви има онзи, които е господар на Даркенвалд? — изгледа я изпитателно Рейнър.

— Домът ми е собственост на Вулфгар, аз също — отговори студено тя, желаейки да приключи разговора. Рейнър се облегна назад в креслото си, премисляйки отговора й.

След вечеря Вулфгар трябваше да напусне за кратко време залата и Айслин предпочете да се оттегли в спалнята. Ала Рейнър вече я дебнеше, скрит в сянката край вратата. Изскочи от скривалището си и застана плътно пред нея. Айслин спря като вцепенена. Рицарят протегна ръце и я сграбчи в обятията си.

— Вулфгар е много непредпазлив по отношение на вас — промърмори дрезгаво той.

— Не би могъл да предвиди, че ще се проявите като дързък глупак — отговори ледено тя, опитвайки се да се изтръгне от прегръдките му.

Рейнър със задоволство плъзна ръка по закръглените гърди, после я притисна към бедрото й.

— Никога не бях помислял, че споменът за една жена ще ме мъчи ден и нощ — прошепна задавено той.

— Желаете ме само защото станах собственост на друг — отговори предизвикателно тя. После с все сила го блъсна. — Пуснете ме! Потърсете си друга да задоволи похотта ви.

— Не мога да намеря жена като вас — промърмори той със заровено в косите й лице. Посегна зад гърба й и блъсна вратата на спалнята. — Оня глупак Вулфгар нека се занимава с конете и воините си! Вашел обеща да пази пред вратата и веднага да съобщи за завръщането му. Едно леко почукване, и готово. Хайде, гълъбице, не бива да губим време!

Айслин вдигна ръце и впи нокти в лицето му. Рейнър я сграбчи за китките, изви ръцете й на гърба и я повлече към леглото. Лицето му се разкриви в сатанинска усмивка.

— Честна дума, лисичке, вие сте дяволско създание! Нямате нищо общо с онова просто селянче, което ми определи Вулфгар.

При мисълта за съперника от гърлото му се изтръгна зъл смях. Затвори вратата с крак и отново се изсмя.

— Вие сте една пълзяща гадина! Подла змия! — изплака Айслин. — По-скоро ще умра, но няма да ви принадлежа отново!

— Много се съмнявам, гълъбице. Няма как да предизвикате смъртта си в следващите няколко минути. По-добре се примирете със съдбата си и аз ще се отнеса към вас с цялата си нежност.

— Никога! — изкрещя сърдито тя.

— Тогава сама сте си виновна — отговори гневно той.

Хвърли я на леглото и преди Айслин да успее да се претърколи настрани, легна отгоре й. Младата жена се отбраняваше отчаяно — като диво животно, заплашено от залавяне. Извиваше тялото си под неговото, опитваше се да го отхвърли от себе си. Молеше се само да и стигнат силите. Вулфгар скоро щеше да бъде тук.

Ала бързо осъзна, че няма да успее да запази достойнството си. Рейнър задърпа одеждите й и разголи потръпващите от отвращение млади гърди. Впи устни в розовото зърно и цялото й тяло се потърси от допира на горещия му език.

— Щом делиш постелята с онзи глиган, непременно ще оцениш удоволствието, което може да ти достави един изискан и опитен любовник — мълвяха задъхано устните му.

— Несръчен грубиян — изсъска тя. — В сравнение с него сте немощен хлапак.

В този миг на прага на спалнята се чу шум. Рейнър изплашено се надигна и остана така с отворена уста. Айслин също се изправи и в този миг вратата се разтвори с трясък. Вулфгар застана широко разкрачен на прага, стиснал в ръка врата на хленчещия от болка Вашел. Захвърли младежа вътре и затисна с ботуш гърба му със спокойното достойнство на победител.

Очите му се насочиха към свилата се на леглото жена. Разбра, че е пристигнал тъкмо навреме. Айслин побърза да притисне с ръка разголените си гърди и да спусне гуната над дългите бели бедра. Мрачният поглед на Вулфгар продължи към побледнелия от уплаха Рейнър.

— Нямам обичай да убивам мъжете заради жени — започна със заплашително спокойствие той, — ала вие, сър Де Март, непрекъснато поставяте на изпитание търпението ми. Нима се съмнявате, че умея да защитавам собствеността си? За щастие Суейн ми съобщи, че е забелязал скрития пред спалнята ми Вашел, а това означаваше, че сте замислили нещо лошо. Ако бяхте сторили нещо на тази жена, нямаше да преживеете утрото.

Вулфгар се обърна и с отмерен жест повика Суейн. Айслин се надигна и с благодарност се усмихна на мощния викинг, който издърпа Рейнър от леглото. Черният рицар безпомощно се извиваше в желязната му хватка.