Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

— Норманите са вече тук. Томас — прошепна Айслин. — А Ерланд загина в бои. Трябва да ви скрия.

Погледът му изплашено се насочи към господарската къща. Когато проумя значението на думите й стисна в ръка бойния меч. Айслин успокояващо сложи ръка на рамото му и настойчиво заговори:

— Вървете при Хилда. Скрийте се в къщата й. Съпругът й падна, защитавайки Ерланд, а дъщеря й бе убита от мародери. Ще ви посрещне добре. Ще ви потърся там колкото се може по-скоро и ще донеса нещо за ядене.

Мъжът кимна и хукна между дърветата. Когато изчезна от погледа й, Айслин затича обратно към замъка. С помощта на Хлин събра малко хляб, сирене и месо и ги уви в широката си наметка. Хилда я очакваше пред прага на дома си и побърза да я въведе вътре.

— Как е той? — попита тихо Айслин и хвърли тъжен поглед към Томас, седнал със сведена глава пред огъня.

— Само сърцето му е наранено, милейди, също като моето — пошепна Хилда. — Ще се погрижа за него, не се тревожете.

Айслин й подаде вързопчето.

— Ако някой те попита откъде имаш месо, кажи, че аз съм го откраднала. Не искам да те бичуват заради мен.

— Нека ме убият — отговори старицата. — Животът ми свършва, ала вашият едва сега започва.

— Вулфгар няма да ме убие — отговори Айслин, макар да не беше много уверена в това. — Е, ще скриеш ли Томас тук, ако дойдат да го търсят? Не бива да го хванат.

— Не се бойте, милейди. Имам добро скривалище.

— Време е да вървя. — Айслин се обърна към вратата. — Щом стане възможно, ще донеса още храна.

Тъкмо отвори вратата и се приготви да излезе, когато Хилда нададе силен вик:

— Нормалите!

Айслин вдигна поглед и се вцепени. Отвън стоеше Вулфгар, следван от няколко воини. По гърба й пропълзя леден страх. Сивите очи я пронизаха. Норманинът пристъпи напред и понечи да влезе в хижата, ала Айслин смело се изправи на пътя му. Единственият отговор беше недоволно ръмжене. Протегна ръка и без усилия я отблъсна настрани.

— Не! Той нищо не е направил! — изплака отчаяно тя и се вкопчи в ръката му. — Не го убивайте!

Вулфгар сведе очи към малките ръце, които стискаха ръкава му, и предупредително произнесе:

— Забравяте се, Айслин Даркенвалд. Този саксонец изобщо не ви засяга.

Айслин хвърли уплашен поглед към Томас, изправен в ъгъла с меч в ръка, и отново се обърна към Вулфгар:

— Милорд, Томас е смел воин. Защо трябва да пролеете и неговата кръв, когато решителната битка вече е дадена и той не е направил нищо друго, освен да се бие достойно на страната на господаря си? И той, и баща ми се бяха заклели да служат вярно на краля. О, милорд, моля ви и този път да докажете своята мъдрост и великодушие! Готова съм да вдигна ръкавиците и да остана ваша робиня до края на живота си.

Вулфгар слушаше с каменно лице.

— Предлагате ми неща, които отдавна са мои. Пак ли се намесвате в решенията ми? Махнете ръцете си и се заемете отново със задълженията си. — Той я отхвърли настрани. Запъти се към младия саксонец, следван от двама свои воини. — Значи името ви е Томас? — произнесе хладно той.

Томас неразбиращо погледна към Айслин.

— Кажете му да свали меча си и да дойде с нас — заповяда Вулфгар.

Айслин побърза да преведе думите му и Томас недоверчиво впи очи в тримата нормани.

— Ще ме убият ли, милейди? — попита тихо той.

Айслин замислено се вгледа в каменното лице на Вулфгар, после сведе очи към широките рамене, пристегнати от ризницата, и спокойната, подпряна върху дръжката на меча ръка.

— Не — отговори уверено тя. — Не вярвам да го сторят. Новият господар на Даркенвалд е справедлив към поданиците си.

Томас колебливо отпусна меча и протегна ръце към Вулфгар. Норманинът взе оръжието и тръгна към изхода на хижата. На минаване хвана Айслин за ръка и я бутна да мине пред него. Томас ги последва между двамата нормански воини.

Когато излязоха на яркото слънце, Айслин смутено вдигна очи към господаря си. Лицето му не издаваше нищо. Продължаваше да я държи за ръка и вървеше с отмерени крачки. Сякаш беше забравил присъствието й. Тя подтичваше след него и непрекъснато се спъваше в камъни и корени. Всеки път ръката му я подхващаше по-здраво и й помагаше да запази равновесие. Пусна я едва в залата и отново съсредоточи цялото си внимание върху Томас. Айслин реши да използва случая и да се скрие в стаята си.

— Останете! — изръмжа Вулфгар и тя замръзна на мястото си. Сърцето лудо се блъскаше в гърдите й. Погледна изпод сведени мигли Керуик, който със страх наблюдаваше едрия норманин, после и Майда, която цялата трепереше.