Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Вулфгар се обърна към стълбата, докато Керуик и Томас напускаха залата, следвани от хората му. Изкачи няколко стълби и хвърли поглед през рамо към Айслин, която стоеше като замаяна.

— Защо сте толкова смутена, демоазел? — подразни я с усмивка той и вече сериозно продължи: — Поканих всички мъже от града да се върнат по домовете си. Зимата наближава и трябва да положим задружни усилия, за да задържим глада далеч от себе си. Ако отново откриете някой като Томас, доведете го при мен, вместо да го криете. Няма да му сторя зло. Елате с мен. Време е да хапнем и да утолим жаждата си.

Айслин се надигна и закрачи колкото се може по-достойно нагоре по стълбата. Мина покрай него, без да обръща внимание на развеселения му поглед. Влязоха в спалнята и тя побърза да му помогне да съблече тежката броня.

После застана насред стаята, не знаейки какво да предприеме. Усети болезнено пробождане в сърцето, засегната от непринуденото му държание. Когато той застана пред огъня да се стопли, реши да използва момента и бързо се разсъблече.

Чу някакъв шум и стреснато се обърна. Видя блесналите от желание очи на Вулфгар. Без да се прикрива, норманинът разгледа безупречния гръб, после сведе очи към гъвкавите, стегнати бедра и дългите стройни крака. Странно, но този път Айслин не почувства смущение. По-скоро усети, че в тялото й лумват буйни пламъци. В утробата й пропълзя постоянно нарастваща възбуда, която никак не беше неприятна.

Положи големи усилия да вдигне високо брадичка и да придаде на гласа си подигравателен тон.

— Надявам се, че харесвате онова, което виждате, господарю? Отговорете ми, моля ви, преди да прикрия отново бедното си тяло. Иначе ще бъде жалко да дадете за него дори една от скъпоценните си златни монети.

Очите му се впиха в лицето й. Страстният блясък угасна и отстъпи мястото си на мрачно, недостъпно изражение. Без да каже нито дума, й обърна гръб и изскочи от стаята.

Около разсъмване небето се покри с тъмни, сиви облаци. Паднаха първите едри капки, после се изля проливен дъжд, който напои обилно изсъхналата земя. Айслин сънено се протегна под вълчите кожи и с усилия отвори едното си око, за да види откъде идва светлината, която я беше събудила. Нима Вулфгар е станал рано-рано и е отворил капаците на прозорците? За миг остана вгледана в сивата печена на дъжда, зарадвана от успокояващия тропот на едрите капки. После нечия грамадна сянка закри прозореца и младата жена стреснато скочи. Вулфгар наистина беше станал и стоеше пред нея напълно облечен. Носеше военното си облекло и кожени панталони.

— Прощавайте, милорд. Не подозирах, че ще станете толкова рано. Ей сега ще се погрижа да ви донеса нещо за закуска.

— Не — поклати глава Вулфгар. — Нямам бърза работа. Събуди ме дъждът.

Айслин пристъпи към прозореца и застана до него. Отметна глава и разтърси разсипалите по лицето й къдрици. Косите й се спускаха безредно по гърба чак до бедрата. Когато вдигна очи, Вулфгар протегна ръка и вдигна от гърдите й тежкия кичур.

— Снощи си легнахте късно, милорд. Какво ви задържа толкова дълго буден?

— Със сигурност не удоволствията между бедрата на някоя жена, както може би предполагате.

Айслин се изчерви и се приведе от прозореца, за да улови в сключените си ръце дъждовните капки. Когато понечи да повтори опита си, забеляза втренчения поглед на Вулфгар и замръзна на мястото си. Остана неподвижна, загледана в забулената от дъжда местност. Струваше й се, че присъствието на мъжа прониква до последната фибра на тялото й.

Заговори, без да вдига очи:

— Милорд, вие казахте, че не искате благодарност от мен, ала аз просто трябва да ви кажа колко се радвам на добротата, която проявихте към Керуик. Той е усърден и разумен момък.

— Ако не е замаян от женското коварство — допълни, потънал в мислите си Вулфгар.

Айслин рязко се обърна и с потъмнели от гняв страни отговори:

— Бях вярна на годеника си, докато вашият рицар не ме освободи от тази отговорност.

— Питам се дали верността ви нямаше да се разколебае скоро и без намесата на Рейнър, демоазел…

Младата жена се протегна и втренчи очи в лицето му.

— Керуик беше избран от баща ми и аз се заклех да уважавам това решение до края на живота си. Не съм от ония лекомислени момичета, които се хвърлят във всяко попаднало им легло и се оставят да ги възседне първият срещнат жребец.

Погледът му оставаше втренчен в нейния.

— Моля ви само за едно, сър: обяснете ми защо толкова се страхувате от жените и от предполагаемата им изневяра? — Айслин видя, че лицето му помръкна, но смело продължи: — Защо мразите жените и презирате дори онази, която ви е дарила с живот? С какво го е заслужила?