Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

— Не мога другояче — изсъска Майда. — Не понасям гледката на собствената си земя, сгърчена под норманския ботуш. Още повече ме боли, че съм принудена да наричам „милорд“ това проклето копеле…

— Недей, мамо, лудост е това, което си замислила — възрази по-уверено Айслин. — Щом сте толкова твърдо решени, бягайте, ала не искайте това и от мен. Не мога да го сторя. Не и докато народът ни стене под игото на норманския херцог. Освен това нашият лорд е изпълнен с искрено съчувствие към англичаните и е готов на известни отстъпки. Ще си ги извоюваме, макар и с упорита борба.

Майда видя нежността, изписана в очите на дъщеря й, и подигравателно изшептя:

— Значи моята собствена плът и кръв, моята мила и добра дъщеря е дарила сърцето си на това норманско копеле и заради него изоставя целия си народ на произвола на съдбата!

— О, мамо, може би е копеле и със сигурност е норманин. Ала е мъж, и то такъв, какъвто не съм срещала през целия си живот.

Майката подигравателно се изсмя.

— Разбирам. Доставя ти удоволствие в леглото.

Айслин поклати глава и сърдито вирна брадичка.

— Не, мамо. Спя ето тук, където седя и сега. Никога не се е доближил до мен през нощта, макар много често да ми се е искало да го стори. Съдбата ми е в негови ръце, това е сигурно.

Даде знак на майка си и двете продължиха разговора си на френски, обсъждайки проблеми на домакинството и града. Вулфгар рязко се изправи, пъхна меча в ножницата и с кратък поглед към жените напусна спалнята. Двете стреснато се вслушаха в заглъхващите по стълбите стъпки.

Айслин отново направи опит да отклони майка си от необмисления й план, припомни й, че е неин дълг да се грижи за бедстващото население на града, ала нищо не постигна.

Вулфгар скоро се върна. Изръмжа нещо в посока на жените, седна отново край огъня и се зае да търка щита си с напоен в масло парцал.

Майда се надигна да си ходи. Помилва дъщеря си и бързо се измъкна от стаята. Айслин остана загледана във вратата, потънала в мислите си. Вечерта беше започнала толкова хубаво, а сега сърцето и трепереше от страх. Когато най-сетне вдигна очи, видя, че Вулфгар е оставил настрана работата си и я наблюдава с някаква странна нежност. Очевидно очакваше нещо. Минутите минаваха, но никой не проговаряше. Нервите й се опънаха до скъсване.

Внезапно се чу трясък. От залата се разнесе викът на Майда. Последва шум от борба. Само след минута се възцари тишина.

Айслин уплашено скочи. Захвърли всичко, което държеше в ръцете си, и хукна към вратата. Разтвори я и се втурна надолу по стълбата. На последното стъпало спря като закована. Керуик отново беше окован във вериги и привързан в ъгъла при кучетата. В очите му святкаше безпомощна ярост. Майда висеше като вързоп в ръцете на Суейн. Бедното й тяло беше увито в старите парцали, а в краката и се валяше бохча с вещи, които възнамеряваше да вземе за дългия път.

Айслин усети надигащия се в сърцето й гняв. Очите й потъмняха. Внезапно в залата се разнесе гръмкият глас на Вулфгар:

— Какво ви накара да напуснете покрива и трапезата ми? Нима толкова мразите дома си? Не съм ли справедлив с вас, не ви ли възнаграждавам, когато изпълнявате добре задълженията си? Защо блатата на Севера толкова ви привличат?

Три двойки очи се впиха изплашено в лицето му. Керуик и Майда проумяха, че планът им е предаден, защото норманинът беше проговорил на безупречен английски. Айслин поруменя от срам, припомняйки си какво беше казала пред майка си преди малко. Опита се да си припомни колко пъти беше издавала истинските си мисли в негово присъствие. Беше безпомощна срещу този мъж, който вече знаеше всичко за нея.

Вулфгар излезе напред и застана пред Майда. Вдигна ръка и обвиняващо посочи изпоцапаните и разкъсани дрехи.

— Ти, стара вещице! Веднъж вече те видях в това одеяние и ти казах, че ако се осмелиш повторно да се явиш пред очите ми в този вид, ще се отнеса към теб, както заслужаваш. Суейн, хвърли тая вещица на кучетата! Отвържи ръцете на момъка, иначе песовете ще го изгризат жив.

— Не! — изплака Айслин и изтича при него. — Не бива да правите това!

Без да й обръща внимание, Вулфгар направи знак на Суейн. Викингът веднага изпълни заповедта. Норманският рицар застана пред двамата оковани пленници и заговори към тях като строг родител към непокорните си деца:

— През нощта ще се топлите един друг. Съветвам ви да помислите добре и да си поговорите за онова, което се случи тази вечер. Вразумете се най-после и не забравяйте едно: там, където аз държа в ръка юздите, ви остава само да се подчинявате. Много добре познавам интригите на кралете и съветниците им и знам докъде водят те — до бойното поле. А сега ви желая лека нощ, ако нечистата съвест все пак ви позволи да заспите.