Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Приведе се към едно голямо куче и зарови пръсти в гъстата козина. Без да каже повече нито дума, улови ръката на Айслин и я поведе нагоре по стълбата. На първата площадка спря, сякаш му беше хрумнало нещо ново.

— Слушай, Суейн! Утре сутринта пусни кучетата и провери дали тези двамата най-сетне са проумели какво означава да се държат като роби. Ако ти обещаят за в бъдеще да се откажат от глупавите си опити за бягство, снеми им оковите.

Норманинът улови погледа на Керуик, потъмнял от безсилна ярост, и се усмихна. Майда произнесе някакво задавено проклятие.

— Не се безпокойте — продължи любезно той. — Утрото е по-мъдро от вечерта.

После повлече Айслин след себе си и побърза да залости вратата на спалнята.

Не успя дори да се обърне, когато малката й ръка с все сила го зашлеви през лицето.

— Завързахте майка ми при кучетата! — изкрещя извън себе си младата жена. — Защо не вържете и мен до нея!

Посегна отново, но желязната му ръка светкавично улови китката й. Ала нищо не можеше да я спре. Кракът й се стрелна напред и го ритна в пищяла. С разкривено от болка лице мъжът я пусна и тя остана пред него, готова за бой.

— Престанете, лисица такава! — изръмжа той. — Внимавайте да не се забравя и аз!

— Направихте ме на глупачка! — изсъска тя и се изплъзна от ръцете му, за да потърси някой по-тежък предмет, с който да се защитава. Вулфгар едва успя да се наведе и покрай ушите му профуча грамадният рог за пиене, който с трясък се удари във вратата.

— Айслин! — произнесе предупредително той, ала младата жена вече се оглеждаше за ново оръжие.

Тогава норманинът направи огромен скок и се озова плътно пред нея. Обгърна я и изви ръцете й на гърба. Мощната му прегръдка изтръгна въздуха от дробовете й.

— Вие изобщо не се гневите, задето наказах майка ви! — пошепна в ухото й той. — Много добре знаете, че бях мек и снизходителен.

Айслин отчаяно зарита с крака.

— Нямате право да я унижавате.

— Засегната е собствената ви гордост, затова си отмъщавате така.

— Как можахте да играете толкова време тая мръсна игра! — Тя отново се опита да се освободи.

Вулфгар притисна с ръка бедрата й, за да сложи край на ритниците и едновременно с това да направи несигурна земята под краката й.

— Ако наистина си играех с вас, момиче, отдавна щях да съм ви завлякъл в леглото си.

Без да отговори, Айслин безпомощно изхълца. Вулфгар я метна в един стол и невъзмутимо продължи:

— Ще седите там, докато охладите гнева си, моя красива лисичке.

— Няма да остана нито миг повече в една и съща стая с вас! — изкрещя тя. Почувства се свободна и скочи на крака.

— Не се тревожете — отговори иронично той и нахално плъзна поглед по тялото й. — Няма да се възползвам от положението.

Айслин се хвърли върху него и посегна да го удари, ала норманинът беше по-бърз. Улови ръцете й и я притисна до гърдите си. Задавеният писък заглъхна в мощната му прегръдка. Айслин вдигна крак и го улучи право в чатала. Този път болката беше много силна. Мъжът извика и се олюля към леглото.

Младата жена не знаеше пощада. Скочи отгоре му като дива котка и ноктите й се впиха в разголените му гърди. Вулфгар протегна ръка да я отблъсне и смаяно се вгледа в дълбоките кървави ивици.

— Ти си била жадна за кръв, лисичке — изръмжа вбесено той. — Време е да ти дам добър урок.

Сграбчи китката й и я бутна да легне по лице в краката му. Ала преди другата му ръка да я напердаши по задните части, Айслин се претърколи настрани и падна на земята. Вулфгар се приведе да я вдигне и ръката му улови голото бедро.

Айслин потръпна и с ужас установи, че по време на борбата ризата се е надигнала и е разголила почти цялата долна част на тялото й. Беше безпомощна срещу очите и ръцете му.

Опита се да се изтръгне, ала ръката му стискаше китката й в желязна хватка. Мъжът я притегли на коленете си и понечи да я притисне в скута си. Ала в този миг острите зъби се впиха в ръката му и той със стон освободи китката й. Айслин скочи и хукна да бяга, ала пръстите му светкавично уловиха тънката долна риза. Когато понечи да се изправи, платът се скъса и Айслин с ужас осъзна, че остава съвсем гола.

Очите на Вулфгар изпиваха разкрилото се пред него женско тяло. Кожата й сияеше като злато в меката светлина на огъня. Дръзки и прелъстителни, младите гърди се надигаха насреща му. Желанието, срещу което се съпротивляваше толкова отдавна, избухна с необуздана сила в слабините му.

Сключи ръце около нея и в следващия миг Айслин се озова сред остатъците от ризата си и разбърканите си коси върху кожите на голямото легло. Очите на Вулфгар я пронизваха и тя осъзна, че е дошъл краят на дългото чакане.