Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

— Да — отговори сърдито Рейнър. — Обходих целия север, както ми заповядахте, но без всякакъв резултат. Англичаните са се барикадирали в къщите и градовете си. Не е възможно да се разбере какво правят зад високите градски стени. Вероятно просто се забавляват по цял ден с жените си, както вие с тази тук…

Вулфгар хвърли развеселен поглед към Айслин, която поруменя до корена на косата си.

— Впрочем, тя твърди, че сте необикновен майстор в любовната игра — продължи с високо вдигнати вежди Рейнър, без да сваля очи от него.

Вулфгар се усмихна с мека ирония.

— О, така ли казва? — С естествен жест сложи ръка на рамото на Айслин и помилва меките къдрици на тила, въпреки че много добре усети как тялото й се скова. Усмивката му стана още по-широка. — Тя също ми доставя всички възможни удоволствия.

— А аз ви казвам, че лъже — изръмжа сърдито Рейнър.

Вулфгар се изсмя.

— Защото с вас беше друго, нали? Като всяка достойна дама тя иска да бъде спечелена с нежност.

Рейнър не можа да се сдържи:

— Но тя няма нищо общо с малките момчета, Вулфгар.

Айслин почувства гневната хватка на мъжките пръсти, но както винаги, Вулфгар успя да запази самообладание и в гласа му нямаше и следа от вълнение.

— Не бива да се самозабравяте, приятелю. Не съм предполагал, че желаете тази жена дори с цената на живота си. Ала ви прощавам, защото тя заслужава дързостта ви. Може би, ако бях във вашето положение, и аз щях да се държа по същия начин. — Ръката му се плъзна към талията на Айслин в нежна милувка. Притегли я по-близо до себе си и продължи: — Съветвам ви да потърсите Хлин. Защото утре рано-рано ще ни напуснете, за да продължите службата си под командата на херцога. Не ви остава много време да задоволите жаждата си.

С тези думи Вулфгар се завъртя на токовете си и повлече Айслин след себе си по стълбите. Когато влязоха в салона, все още окованият в ъгъла на кучетата Керуик вдигна очи към тях. Лицето му се разкриви от ревност и омраза. Видя нежната им прегръдка и едва не изплака от болка, когато норманинът с жест на собственик потупа Айслин по закръгленото задниче, преди да я пусне да си върви. Затвори очи и не можа да забележи как момичето сърдито се извърна и хукна нагоре по стълбите.

Вулфгар пристъпи към Керуик.

— Слушай, малки саксонецо, ако разбираше езика ми, щях да те поздравя за добрия вкус. Ала ти и Де Март сте ужасно неразумни. Желаете това момиче дори с цената на живота си, макар че то безучастно ви отблъсква. А много по-добре би било да не се доверявате на жените. — Наля си бира в големия рог и го надигна, сякаш вдигаше тост в чест на окования. — Жени! Вземай ги и им се наслаждавай. После ги остави и тръгни по пътя си. Никога не ги дарявай с любовта си. Получих този горчив урок още като малко момче.

Обърна се и тръгна нагоре по стълбата. С учудване установи, че спалнята е празна. Разсърди се, защото не можеше да предвиди какъв номер му е погодила този път англичанката. Ясно беше, че искаше да си отмъсти на Рейнър, но да бъде проклет, ако и той се поддаде на номерата й!

Закрачи с твърди стъпки към стаята на майка й и блъсна вратата. Айслин чу влизането му и изненадано скочи. Беше във ваната. покри с ръка голите си гърди, а Хлин, която тъкмо доливаше гореща вода, едва не изпусна тежкото ведро. Притисна се плахо в ъгъла, докато Вулфгар пристъпи напред и безцеремонно изгледа Айслин. Младата жена отговори на погледа му с потъмняло от гняв лице.

— Недоволен ли сте от нещо, милорд? — попита дръзко тя.

Вулфгар се усмихна и бузите й още повече потъмняха.

— Не, демоазел, даже напротив.

Побесняла от гняв, Айслин побърза да се потопи под водата, която се разплиска на всички страни. Очите й се впиха в неговите, изпълнени с недоволство и укор. Непринуденото му държание целеше да покаже пред Хлин, че двамата са любовна двойка.

Вулфгар посочи слугинята.

— Рейнър има нужда от нея.

— Аз също. Тя ще остане тук — отговори дръзко Айслин.

— Много странно — проговори подигравателно норманинът. — Я ми кажете, демоазел, вие май не можете да понесете мисълта, че Рейнър де Март ще се забавлява с друга жена, а? Затова ли не пускате момичето?

Айслин го изгледа още по-сърдито.

— Нека Де Март се забавлява колкото си иска с норманските си мръсници, но аз не желая Хлин да бъде изложена на жестокостта му. Той само я наранява и ако в сърцето ви има поне капчица милост, няма да я оставяте на грубостите му.

— Женските грижи и тревоги никак не ме засягат — сви рамене Вулфгар. После протегна ръка и попипа медноцветните къдрици.