Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

— Господарят заповяда да приготвя гореща баня за тази вечер. Напълних ваната и поддържах вечерята топла.

Очите му остро се впиха в нейните.

— Не се ли страхувахте, докато ме нямаше? Нима се доверявате на норманите?

Айслин спокойно отговори на погледа му и скръсти ръце зад гърба си.

— Чух как отпратихте Рейнър с важно поръчение. Тъй като съм ваша собственост, хората ви не смеят да ме докоснат. Изглежда се страхуват до смърт от вас.

Вулфгар реши да не обръща внимание на шегата й.

— Готов съм да изям цяло печено прасе. Умирам от глад, затова банята ще почака.

Айслин се обърна да поднесе вечерята и очите на мъжа се впиха в стройния гръб. Възхити се от гъвкаво поклащащите се бедра и в съзнанието му неволно изникна образът на голото й тяло, който през целия ден не искаше да го напусне. Победата над разбойниците беше възбудила духа му и близостта на ухаещото женско тяло караше кръвта да бие с все сила в слепоочията му. Когато вдигна очи, Айслин срещна внимателния и в същото време отнесен поглед на мъжа и смутено се изчерви.

Ала когато пристъпи към нея, нещо дълбоко в душата й я накара да отстъпи крачка назад. Вулфгар спря и се потопи цял в дълбините на големите виолетови очи. Ръката му се протегна и нежно обхвана гръдта й.

— Аз мога да бъда също така нежен, както Рейнър — пошушна дрезгаво той.

— Но той не беше нежен, милорд — промълви нерешително тя, не знаейки дали да избяга или да се опълчи насреща му. Ръката не се движеше. Само палецът притискаше зърното на гръдта й.

— Какво е това, момиче? — попита иронично норманинът. — Много ме интересува.

Айслин сърдито вирна брадичка.

— Няма да играя повече тази игра, милорд. Не мога да ви предложа нищо, което вече не сте видели.

— О, защо така студено, момиче? Надявах се, че огънят в камината е затоплил кръвта ви.

— Предпочитам вашата да се поохлади малко, милорд.

Вулфгар отметна глава назад и гръмогласно се разсмя.

— Знаех си аз, че сте много забавна — и в леглото, и извън него.

Айслин отблъсна ръката му.

— Заповядайте на масата, милорд. За разлика от вас яденето непременно ще изстине.

— Говорите като законна съпруга, а аз не съм ви провъзгласил дори за любовница — отговори укорително той.

— Подготвили са ме отлично за семейните задължения — отговори твърдо Айслин. — Но не разбирам нищо от задълженията на любовница.

Вулфгар сви рамене.

— Щом ви харесва, разрешавам ви да се смятате за моя законна съпруга, малка моя Айслин.

— Не ми е възможно да го сторя без благословията на свещеник — отговори хладно тя.

Вулфгар продължаваше да я гледа с явна благосклонност.

— Нима няколко най-обикновени думи са достатъчни да ви дадат сигурност за цял живот?

— Точно така, милорд — заяви тържествено тя. — Момичетата твърде рядко имат право да избират сами съпруга си. Вие сте като всеки друг мъж, само дето сте норманин.

— Нали казахте, че ме мразите — напомни й иронично той.

Айслин вдигна рамене.

— Познавам много момичета, които мразеха съпрузите си.

Вулфгар пристъпи още по-близо.

— Но те са били старци и са можели да се качват върху младите си жени само с чужда помощ, нали?

— Не мога да отговоря на този въпрос, милорд — промълви уклончиво тя.

Вулфгар тихо се изсмя и вдигна една от златите къдрици.

— Разбира се, че можете, демоазел. Никоя жена не би се оплакала да има в леглото си силен и здрав мъж. Уверявам ви, че с мен ви очакват само приятни неща.

Айслин подигравателно го изгледа.

— Да не би да молите за ръката ми, милорд?

Вулфгар рязко се извърна и сърдито вдигна вежди.

— Какво? И да се мъча цял живот в робство? Никога!

Отстъпи крачка назад, ала Айслин не сваляше очи от него.

— А какво ще кажете за незаконнородените си деца? — попита тихо тя. — Как живеят те?

— Засега няма такова нещо — изръмжа недоволно Вулфгар и иронично изкриви устни. — Ала с вас нещата може скоро да се променят.

Айслин поруменя от гняв.

— Много ви благодаря за предупреждението — отвърна саркастично тя. Колко го мразеше в този миг! Как умееше да я разгневи до крайност и да се забавлява с безпомощната й ярост…

Вулфгар вдигна рамене.

— Е, може пък да сте безплодна.

— О! — Айслин едва не се задави от бяс. — Без съмнение, това ще бъде добре дошло за вас. Все пак искам да знаете, че ще извършите грях, ако ме принудите да легна в леглото ви, без да сме разменили брачни клетви.

Вулфгар се изсмя и седна на масата.