Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Момчето понечи да каже още нещо, но само се поклони и почтително напусна залата. Айслин отново се зае с мехлема и в този миг забеляза широко разтворените очи на годеника си.

— Странен начин на отмъщение, Айслин. С радост се отдавате в ръцете му и го умъртвявате, като лягате под него. О, проклятие! Проклятие! — простена Керуик. — Нима забравихте свещената клетва, която ни свързва? Вие сте моя! — Той направи опит да се изправи, но със стон се отпусна на коравия под.

— О, Керуик! — промълви потиснато Айслин. — Опитайте се да ме изслушате. — Тя го притисна да легне и продължи: — Мехлемът ще облекчи болките и раните скоро ще се затворят. Боя се обаче, че нямам лек за мъката, която ми причини злият ви език. Взеха ме против волята ми. Не разбирате ли, че имаме работа с жестоки и силни воини? Вие не сте нищо повече от обикновен роб, нямате дори собствено оръжие. Ако не искате главата ви да се търкулне в пропастта, не предприемайте нищо срещу натрапниците, заклевам ви! Убедихте се на собствен гръб, че умеят да наказват безмилостно. Не искам да изкопая нов гроб до този на баща си. Не мога да спазя клетва, дадена в съвсем друго време и нарушена против волята ми, нито мога да искам от вас да спазите своята клетва и да вземете обезчестена годеница. Задълженията ми са вече други. Ще се посветя на бедните същества, които служиха честно и почтено на баща ми. Ако успея да облекча поне част от страданията им, това ще бъде най-голямата ми награда. Затова не ме съдете твърде строго, умолявам ви, Керуик!

— Обичам ви! — изхълца момъкът. — Как можахте да допуснете до себе си друг мъж, как можахте да изтърпите прегръдките му! Знаете, че ви желаех, както всеки мъж желае любимата жена. Ала ме помолихте да изчакам до сватбата, и аз, глупакът, обещах да пазя честта ви. А ето че без колебание избрахте норманския военачалник за свой любовник. Ако ви бях притежавал истински, може би щеше да ми бъде по-лесно да изтрия мислите за вас от главата си. Сега обаче не мога да се отърва от представата, че докато аз се мъча тук, врагът ми се забавлява в леглото с вас.

— Простете ми, моля ви — прошепна смирено Айслин.

Момъкът зарови лице в сламата и тялото му се разтърси от хълцане. Айслин се надигна с тъга и побърза да се отдалечи. Не можеше да стори нищо повече нито за телесните, нито за душевните му рани.

Откъм вратата долетя някакъв звук и младата жена стреснато обърна глава. Там, широко разкрачен, стоеше Вулфгар. Сивите очи бяха впити в лицето й със странно изражение. Почервеня, тъй като не знаеше дали е чул целия й разговор с Керуик, ала веднага се сети, че норманинът не владее езика им.

Обърна се рязко и изтича нагоре по стълбата. Усети очите му в гърба си и се почувства по-сигурна едва когато затръшна зад себе си вратата на спалнята. Изплака и се хвърли на леглото.

Керуик никога нямаше да проумее защо избра норманина за свой любовник. Сигурно я смяташе за леко момиче. После се сети за презрението, изписано в очите на Вулфгар, и в сърцето й отново се надигна гняв. Той си въобразява, че съм длъжна да се подчинявам на капризите му, каза си тя, но скоро ще научи нещо по-добро! Вълкът още не ме е направил своя, а и няма да ме получи, защото отлично умея да се справям с простата му норманска логика. Ще го опитомя, още преди да се е усетил.

Беше потънала в мислите си и изобщо не чу отварящата се врата. Обърна се стреснато едва когато Вулфгар спокойно проговори:

— Май ще препълните канала с потоците сълзи, които проливате.

Айслин се изправи и гневно впи очи в неговите. Направи отчаян опит да потисне мъката в сърцето си и побърза да приглади косите си.

— Бедата ми е голяма, лорд Вулфгар. Баща ми загина в бой, майка ми се унижава да служи като робиня, домът ми е опустошен, а честта ми — отнета завинаги. Кой може да ми оспори правото на плач и тъга?

Очите на Вулфгар внимателно следяха движенията й.

— Признавам правото ви да проливате сълзи, демоазел. Правете го, щом не можете другояче. Ала не се бойте, че ще ви сторя нещо лошо. Кълна се, че досега не бях виждал жена със силен дух и кураж като вашите. Струва ми се, че никое нещастие не е в състояние да ви сломи — усмихна се той и пристъпи към нея. Айслин се принуди да вдигне глава, за да може да го погледне в очите. — Истината, малка лисичке, е, че от ден на ден ставате все по-красива. — После погледът му отново стана суров. — Ала и най-красивата жена винаги трябва да помни кой е господарят й. — Вдигна ръка и захвърли ръкавиците пред краката й. — Вдигнете ги и помнете, че сте в ръцете ми. Също като тези ръкавици вие сте моя и нямате друг господар.