Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

— Желая ви добро утро, гълъбице моя. Както виждам, прекарали сте чудна нощ.

Айслин се усмихна прелъстително. Щеше да му даде да се разбере.

— Разбира се, сър. Нощта беше прекрасна.

Рейнър се слиса и Айслин злобно отбеляза развеселената усмивка на Вулфгар.

— В студена нощ като тази е особено приятно да се топлиш с жена в постелята си — промърмори Рейнър и се обърна към Вулфгар: — Не е лошо да опитате и Хлин, особено когато ви омръзнат тръните и копривата в собственото ви легло. Тя прави само онова, което й заповядаш, а зъбите й не са и наполовина толкова остри, колкото на тази тук.

— Предпочитам по-оживени забавления — изръмжа недоволно Вулфгар.

Рейнър равнодушно вдигна рамене и си наля бира в един от големите рогове. Отпи голяма глътка и доволно въздъхна:

— Ооох! — После пое дълбоко въздух и остави празния рог на масата. — Както заповядахте, селяните излязоха на работа. Част от хората ни охраняват града от разбойници и крадци. Други са разпределени по двама при крепостните.

Вулфгар доволно кимна.

— Съставете малки отреди и им заповядайте да обходят цялата област. — При всяко нареждане върхът на ножа рязко потрепваше по масата. — Всеки отряд да се състои от петима души на коне. Ще им наредите след три дни да се приберат у дома. Всяка сутрин, с изключение на съботата, ще пращате нов отряд, винаги в различна посока. След една миля да дадат сигнал с тромпет, след пет мили да запалят огън, за да уведомят следващите ги отряди. Така винаги ще знаем дали напредват необезпокоявани и ще можем да вземем необходимите мерки.

Рейнър процеди през зъби:

— Отлично сте го измислили, Вулфгар. Май открай време сте убеден, че ще бъдете новият господар на тази област.

Вулфгар сърдито вдигна вежди, но не отговори на отправеното му обвинение. Макар и в напрегната атмосфера, разговорът продължи с други теми.

Айслин внимателно наблюдаваше двамата мъже. Разликата помежду им беше очевидна. Рейнър беше както обикновено дързък и груб, докато Вулфгар оставаше спокоен и сдържан. Ако първият налагаше със сила волята си, вторият винаги даваше добър пример на хората си и те го следваха доброволно.

Хвърли случаен поглед към стълбата и с вик скочи от мястото си. Там беше застанала майка й — същата онази жена, която познаваше и обичаше от детинство. Нежната фигура беше гордо изправена. Блеснала от чистота, облечена в одеждите си на господарка, Майда се беше погрижила да закрие посивелите си коси и голяма част от измъченото бледо лице с прозирно покривало. Тя пристъпи напред, грациозна като младо момиче, напълно естествена във величието си. При тази гледка сърцето на Айслин заби от неудържима радост.

Вулфгар също изглеждаше доволен. Рейнър обаче изруга, скочи като бесен и сграбчи старата жена за косите. Никой не успя да му попречи да смъкне булото й. Майда нададе силен вик и се строполи на земята. Айслин ужасено видя как милото лице на господарката на Даркенвалд отново се разкриви в безумна гримаса.

Рейнър ядно вдигна юмрук.

— Как се осмеляваш да облечеш скъпоценни одежди и да се пъчиш пред господарите си като някоя кралица? Сега ще ти дам да се разбереш! Кучетата скоро ще оглозгат дъртите ти кокали! — И се наведе да я удари.

В този миг юмрукът на Вулфгар се стовари заповеднически по масата.

— Веднага спрете! — заповяда властно той. — Не причинявайте зло на старата жена. Тя се появи в предишните си одежди по моя изрична заповед.

Рейнър отстъпи крачка назад и мрачно изгледа началника си.

— Превишавате пълномощията си, Вулфгар. Нямате право да връщате на тази стара вещица достойнството й на господарка. Намерението на Вилхелм беше да лиши съпротивляващите се лордове и семействата им от титлите и земята и да сложи на тяхно място наши, изпитани в битките хора. Първо ми отнехте заслужената награда, сега пък връщате положението на тази саксонска дама, а накрая…

— Не оставяйте гневът да замъгли острия ви поглед — отвърна спокойно Вулфгар. — Надявам се, много добре разбирате, че бедните саксонски селяни не могат дълго да понасят гледката на унижената си господарка. Няма да мине много време и те отново ще посегнат към оръжията. Тогава ще трябва да им отвърнем със същото и накрая под владичеството ни ще останат само безсилни старци и пеленачета.

— Нима желаете войниците на херцога сами да засяват нивите и да доят кози? Не е ли по-добре да възвърнем част от гордостта на саксонците, да намалим страха им и да ги направим по-податливи към заповедите ни, докато завладеем цялата страна? Всъщност аз не им давам почти нищо, макар в очите им това да изглежда много. Така ще ги принудя да плащат данъците си. В крайна сметка печелившият ще бъда аз. Някоя и друга отстъпка, малко повече доброта — така няма да има мъченици и светци. Тя си остава тяхната господарка и те не проумяват, че важна е единствено моята воля.