Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

— Аха — изръмжа той. — Май нечий твърд юмрук е замаял главата й.

Айслин кимна.

— Аз съм всичко, което й остава на този свят. Страх я е за мен. — Преглътна конвулсивно и добави: — Иска да си отмъсти.

В очите на норманския рицар блесна интерес.

— Нима ме предупреждаваш да се пазя от собствената ти майка? Искаш да кажеш, че ще се опита да ме убие?

Айслин страхливо сведе очи.

— Възможно е. Не съм сигурна, но е възможно да го стори.

— Казваш ми го, защото не искаш да я убият, нали?

— О, Господи! — изплака Айслин. — Никога не бих си простила, ако го допусна. Впрочем, вашият херцог ще избие всички ни, ако с вас се случи нещо.

Вулфгар се усмихна.

— Ще взема предвид предупреждението ти. Ще наредя да се погрижат за нея. Суейн ще я пази.

— Благодаря ви, милорд — отговори облекчено Айслин.

— Хайде, жено — продължи мрачно той, — помогни ми да се облека. Водата дойде твърде късно и няма да я използвам. Но довечера ще се окъпя. Ако и тогава се забавиш, ще бъда безмилостен.

Когато след малко двамата слязоха в салона, той беше празен. Само Керуик беше завързан в ъгъла при кучетата, ала вече не спеше. Очите му проследиха Айслин, която спокойно пристъпи към масата след новия си господар.

Майда побърза да ги обслужи. Поднесе хляб, месо и пчелни пити, от които капеше мед. Вулфгар седна и с кимане покани Айслин да заеме място до него. Майда ги изчака да се нахранят и отнесе остатъците на Керуик. Остави за себе си най-малкото парче. Коленичи до пленника и двамата тихо зашепнаха.

Известно време Вулфгар ги наблюдаваше внимателно, после рязко почука с ножа си по масата. Очите им се насочиха към него. Айслин видя гневната сянка, пробягала по лицето му, отстъпила място на дълбок размисъл.

— Елате тук, стара вещице — извика норманинът.

Майда се дотътри до масата, прегърбена и трепереща.

— Изправете се, жено — заповяда Вулфгар. — Вдигнете глава. Знам, че можете.

Майда бавно се изправи в целия си ръст. Когато го погледна в лицето, норманинът се приведе в креслото си.

— Вие ли сте онази, която познават тук под името лейди Майда — господарка на Даркенвалд, преди да убият съпруга й?

— Да, господарю. — Майда страхливо кимна и обезпокоено изгледа дъщеря си.

— Значи вие бяхте първата дама на този дом? — продължи да разпитва Вулфгар.

Майда преглътна няколко пъти и прошепна:

— Да, господарю.

— Тогава, мадам, не ви позволявам да се правите повече на селянка. Ходите в тези дрипи, биете се с кучетата за парче хляб и през цялото време оплаквате тежката си участ. Ако бяхте показали поне малко от смелостта на съпруга си и не бяхте се отказали от подобаващото ви място в тази зала, щяхме да се отнесем с вас както трябва. А вие се опитахте да заблудите и мен, и хората ми. Затова сега ви заповядвам да извадите одеждите си и веднага да ги облечете. И преди всичко, да се измиете добре! Престанете с тази глупава игра! Стаята на дъщеря ви от днес е ваша. Вървете там и се облечете като дама.

Майда побърза да изпълни заповедта и Вулфгар отново се наведе над закуската. Когато вдигна очи, едва не се задави. Айслин го наблюдаваше с искрена нежност.

— Май сърцето ви усети известна привързаност към мен, демоазел? — засмя се той и младата саксонка сърдито сведе очи. — Внимавайте, момиче. Искам да бъда откровен с вас. След вас ще дойде друга, след нея и трета. Нищо не е в състояние да ме обвърже с една-единствена жена. Пазете сърцето си.

— Вие май надценявате привлекателната сила, която се излъчва от вас, милорд — отговори с достойнство тя. — Вие сте мой враг, нищо повече.

— Така ли? — усмихна се весело Вулфгар. — Тогава ми обяснете едно, демоазел: може би имате обичай да целувате враговете си винаги така горещо?

Айслин поруменя от срам.

— Лъжете се, господарю. Онова, което сте сметнали за желание, е било израз на гореща вътрешна съпротива.

Усмивката на Вулфгар стана още по-широка.

— Да ви целуна ли отново, скъпа? Така ще докажа, че съм прав.

Айслин хладно отговори на погледа му.

— Робът няма право да възразява на господаря си. Ако сте го възприели като нежност, аз няма да се опитвам да ви разубедя.

— Разочаровате ме, Айслин. Бързо се предадохте.

— Нямам друг избор, милорд. В противен случай трябва да изтърпя целувката ви или дори нещо по-лошо. По-добре е да се съглася с вас.

— Направете го при по-подходящ случай, демоазел.

Когато тежката порта се разтвори с трясък, Керуик плахо се отдръпна в сянката. На прага застана Рейнър. Рицарят направи няколко крачки напред, застана пред Айслин, измери я с подигравателен поглед и дълбоко се поклони.