Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Сивите очи се впиха в нейните, тъмни и заплашителни.

— Нима наистина ме смятате за глупак, демоазел? Как така ще убивам ценните си роби! Ала само преди секунди Керуик наистина щеше да намери смъртта си, ако старата не го беше обявила за ваш годеник. Така поне разбрах защо се държа толкова неразумно.

— Сега го пощадихте, но какво ще стане утре? — попита настойчиво Айслин.

— Готова ли сте да дадете себе си, за да спася живота му? Е, това не би била почтена замяна, защото откъде да знам какво ще получа — произнесе подигравателно Вулфгар и стисна китката й. — Да вървим. Искам да се убедя лично в жертвоготовността ви.

Айслин се опита да се изтръгне от желязната му хватка, ала не успя.

— Май се страхувате, че отдаването ви може да не струва един човешки живот — продължи да я дразни рицарят.

Съпротивата й отслабна и двамата бързо изкачиха витите стълби. Вулфгар освободи поста, застанал пред вратата на спалнята и бутна Айслин да мине пред него. После грижливо пусна резето. Облегна се на стената със скръстени пред мощните гърди ръце. По устните му пропълзя усмивка.

— Чакам, демоазел. — Очите му проследиха прелъстителните извивки на тялото й. — Чакам и горя от желание.

Айслин отговори колкото се може по-достойно:

— Дълго ще чакате, господарю. Не съм от вашите нормански курви.

Вулфгар продължаваше да се усмихва.

— Не сте готова да се жертвате дори за бедния Керуик? Жалко. Утре сутринта сигурно ще ви е мъчно, че не сте го сторили.

Айслин му хвърли изпълнен с омраза поглед.

— Какво трябва да направя?

Мъжът небрежно сви рамене.

— Най-справедливото е да ми покажете разменната стока. Не се плашете, нали сме сами.

— Колко сте отвратителен! — отговори с възмущение Айслин.

Усмивката не слизаше от устните му.

— Не сте първата, която ми го казва. Макар че обикновено ми говорят друго. — После настойчиво продължи: — Хайде, Айслин! Започвам да ставам нетърпелив. Нека видим струва ли си да пощадя живота му.

— Не, не и не! — затропа с краче младата жена. — Няма да се правя на лека жена!

— Бедният Керуик — въздъхна Вулфгар.

— Мразя ви! — изкрещя тя, ала норманинът изобщо не се трогна.

— Аз също не изгарям от любов. Не обичам лъжкини.

— Щом не ви харесвам, защо е тая проклета игра! — изплака тя. Вулфгар се изсмя като на себе си.

— Не е нужно да ви обичам. Искам само да спя с вас. Желая ви и това е всичко.

— За мен не е така! — изсъска ядно тя.

Раменете му се разтресоха от смях.

— Вече не сте девствена, нали? Какво значение има един мъж повече?

— Взеха ме веднъж, против волята ми. Това не означава, че спя с всеки.

Мъжът вдигна учудено вежди.

— Значи няма да го направите дори за да спасите Керуик?

Айслин с мъка потисна хълцането си и отчаяно се извърна настрани. Не можеше да се пребори с подигравките му. Развърза връзките на гуната и я остави да падне на земята. После измъкна презглава долната риза. Одеждите се заплетоха в краката й.

Вулфгар бавно се приближи и подробно огледа тялото й, сякаш се готвеше да си купува кон. Вниманието, с което оцени всяка подробност на фигурата й, я накара да затаи дъх от унижение. Изправи се и гордо вдигна брадичка. Ала за неин ужас омразата все повече се примесваше със странна възбуда, неизпитвана досега.

— Прекрасна сте — въздъхна Вулфгар и посегна към закръглената й гръд.

Айслин се вцепени от страх. Ала засрамено трябваше да установи, че докосването разля по тялото й предателска топлина.

Показалецът на мъжа меко проследи вдлъбнатината между двете гърди и се плъзна към гъвкавата талия. Тази жена беше наистина, съвършена, стройна и с дълга крайници. Гърдите й бяха напълно узрели за любов, гъвкави и потръпващи, порозовели под нежните му милувки.

— Е, как смятате, достойна ли съм да спася живота на бедния човек? — процеди ледено тя.

— Разбира се — гласеше спокойният отговор. — Не съм се и съмнявал в това. Вие не сте виновна за постъпката на Керуик. Животът му е в неговите собствени ръце. Подарявам му го. Разбира се, ще го накажа, защото постъпи дръзко и необмислено, а аз не мога да отмина с мълчание подобно нападение. Но нищо, което бихте сторили, не е и състояние да промени веднъж взетото ми решение.

Айслин побеля като платно и посегна да го удари. Вулфгар светкавично улови китката й и я привлече към себе си. Ръцете му замилваха тялото й. Опита се да се освободи, но не успя. Погледът на усмихнатите сиви очи я пронизваше до мозъка на костите. Изглежда, се забавляваше от съпротивата й.