Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

— Не, не мисля.

— Значи не се страхувате от мен? — продължи да разпитва Вулфгар. Айслин смело поклати глава.

— Не се боя от никого, освен от Бога.

— А той ваш неприятел ли е? — не я оставяше Вулфгар.

— Искрено се надявам да не е така — отговори младата жена. — Той е единствената ми надежда. — После решително вирна брадичка. — Казват, че херцогът ви е много набожен. Ние се подчиняваме на един и същи Бог, нали, а той изби хиляди хора, за да спечели трона на Англия!

— Едуард и Харолд скрепиха с клетва искането му. Ала когато кралят умираше, Харолд води доверителен разговор с него и после заяви, че на смъртното си легло Едуард му е завещал короната. Никой не можа да докаже, че лъже, но… — Вулфгар сви рамене. — Вилхелм има право да иска короната. Тя му принадлежи по рождение.

Айслин остро го изгледа.

— Внукът на обикновен кожар? Та той е… — Тя се стресна и спря насред изречението.

— Да, демоазел, той е копеле — продължи невъзмутимо Вулфгар. Усмихна се, макар и с горчивина. — Това е нещастие, да, и много хора също го изпитват.

Айслин поруменя от срам и сведе очи.

— Копелетата също са хора, Айслин. Нуждите и желанията им не са по-различни от тези на другите мъже. А тронът е също така привлекателен за незаконния син, както и за законнородените, ако не и по-желан.

Той се надигна и я издърпа да стане. Тънките вежди над сивите очи се извиха подигравателно. Ръцете му обгърнаха тънката й талия и притиснаха стройното й тяло до неговото.

— Хайде, скъпа. Време е да започнем с укротяването на опърничавата. Омръзнаха ми компанията на мъжете и шумът на битките. Тази нощ съм настроен за по-нежни борби.

Айслин го изгледа унищожително, но преди да й хрумне достоен отговор, тишината в залата беше прорязана от дрезгав вик на ярост. Обърна се и видя как Керуик връхлита върху тях с кама в ръка. Остана като закована на мястото си, очаквайки острието да се забие в гърдите й. Не знаеше дали годеникът й иска да убие Вулфгар или нея. Едва когато норманинът я закри с тялото си и посрещна с голи ръце оръжието, от гърлото й се изтръгна задавен писък.

Суейн, с вечното си недоверие, отдавна подозираше, че младият саксонец изпитва дълбоки чувства към дъщерята на загиналия лорд. Затова и сега реагира светкавично. Юмрукът му се стрелна напред и простря Керуик на пода. После настъпи с крак тила на падналия, без усилия изтръгна камата от юмрука му и я запрати към стената. Вдигна неразделната си бойна брадва, готов да я забие в главата на жертвата.

Айслин изпищя:

— Не, за Бога, недейте! Смилете се над него!

Суейн вдигна очи. Мъжете в залата също втренчиха погледи в нея. Разтърсвана от плач, младата жена се вкопчи във Вулфгар и отново изхълца:

— Не, моля ви, не! Не го убивайте! Пощадете го, умолявам ви!

Майда се промъкна към тях и замилва гърба на дъщеря си.

— Първо убиха баща ти, а сега ти вземат и годеника. Нищичко не ти оставиха, проклетите нормани.

Вулфгар се обърна като опарен.

— Какви ги дрънкаш, вещице? Наистина ли е неин годеник?

— Така е — кимна страхливо Майда. — Само след седмица трябваше да се венчаят.

Вулфгар отмести очи към младия саксонец, после обвиняващо изгледа Айслин. Накрая рязко заповяда на Суейн:

— Отнесете го при кучетата и го вържете до тях. Утре сутринта ще се заема с него.

Викингът кимна и издърпа безжизненото тяло.

— Не бой се, саксонецо — изрева дрезгаво той. — За тази нощ си спасен, благодарение на жената. Май добрата ти звезда продължава да те закриля.

Айслин все още трепереше от страх. С ужас видя как отведоха Керуик в дъното на залата и го привързаха към стената. Суейн метна тялото насред лаещата глутница и кучетата стреснато се разбягаха. В бъркотията никой не забеляза как Майда вдигна захвърлената на пода кама и я скри под наметката си.

Айслин се обърна към Вулфгар и с треперещ глас промълви:

— Много съм ви задължена…

— Така ли? — изръмжа той. — Е, няма да мине много време и ще узная съвсем точно докъде се простира благодарността ви. Когато ви обещах свещеник, само след минута ме наругахте пред очите на всичките ми хора. Впрочем, излъгахте ме и като казахте, че саксонецът с бялото лице няма никакво значение за вас. — Смехът му беше пълен с презрение. — По-добре да бях чул от вашите уста, че ви е годеник, а не да го узная случайно от старата вещица.

Айслин не можа да се въздържи.

— Излъгах, за да не го убиете — отговори разгорещено тя. — Щяхте да го направите, нали!