Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

На зазоряване Майлс отново се разтрепери и започна тежко да пъшка. Айслин нахвърля отгоре му нови завивки и кожи и нареди на Суейн да разпали още по-силно огъня. Лицето на детето пламна като огън, дишането му стана шумно и нередовно. Слабичките гърди конвулсивно се вдигаха и спускаха.

Хайлан, която не смееше да пристъпи по-близо, сплашена от заплашителните погледи на Суейн, коленичи и зашепна тиха молитва. Айслин също тайно се помоли Бог да й помогне. Така измина още един мъчителен час.

Светлият ден блесна в капаците на прозорците. Айслин се приведе над леглото на детето и ръцете й побеляха от напрежение. На горната му устна се образува мокра ивица, по челото избиха ситни капчици пот. Айслин сложи ръка на гърдите му и усети лепкава влага. Скоро потта изби от всички пори на детското тяло. Постепенно лицето му възвърна цвета си. Дишането стана равномерно и скоро Майлс потъна в дълбок сън.

Айслин се надигна и започна да събира лекарствата и билките си. Хайлан не сваляше от нея зачервените си от безсъние очи. Треперещите устни мълвяха нещо несвързано.

— Майлс ще продължи да радва живота ви — промърмори с тон на крайно изтощение Айслин. — Аз ще се прибера и ще се опитам да поспя…

Излезе навън и неволно затвори очи, заслепена от яркото слънце. Суейн посегна към ръката й и я поведе към господарския дом. Без да си кажат дума, двамата знаеха, че тази нощ е прибавила още един камък към дружбата, която ги свързваше завинаги.

Айслин внимателно открехна вратата и смаяно се вгледа в дълбоко заспалите Брюс и Вулфгар. Малкият беше заровил ръчичка в гъстата коса на баща си, крачетата му се опираха в мощното мъжко рамо. Младата жена се разсъблече, захвърли небрежно дрехите си и уморено се отпусна в топлото легло. Когато прегърна малкото телце, Вулфгар стреснато скочи и посегна към детето. Айслин се усмихна, преливаща от нежност, после уморено се отпусна настрана и потъна в дълбок сън.

След около седмица Хайлан плахо пристъпи към Айслин, която тъкмо кърмеше сина си. В залата нямаше никой. Мъжете се занимаваха с обичайните си задължения, а жените приготвяха обяда.

— Милейди… — започна плахо Хайлан и смутено замлъкна. — Милейди — заговори отново, — най-после проумях, че съм била ужасно несправедлива към вас. Повярвах в коварните лъжи на друга жена и дълго ви смятах за вещица, която не заслужава щастието си. Правех какви ли не опити да ви отнема съпруга. — Отново спря и в очите й се появиха сълзи. — Ще ми простите ли, милейди? Толкова съм ви задължена. Никога няма да успея да ви се отплатя, че спасихте момчето ми.

Айслин й посочи стола до себе си и с благосклонна усмивка отговори:

— Всъщност няма какво да ви прощавам, Хайлан. Никоя от вашите интриги не успя да ми навреди. Нека от днес нататък се отнасяме добре една към друга. Да забравим миналото, Хайлан…

Младата вдовица усмихнато кимна и с възхищение се загледа в червенобузото момче, което жадно смучеше сладкото майчино мляко. Тъкмо щеше да заговори за Майлс, когато чу, че Вулфгар се връща от езда, и бързо се оттегли в кухнята.

Норманинът въпросително изгледа отдалечаващата се Хайлан и се обърна към Айслин:

— В ред ли е всичко, скъпа?

— Разбира се — отговори Айслин, трогната от загрижеността, изписана по лицето му. — Какво лошо би могло да се случи?

Мъжът се отпусна в голямото кресло и доволно протегна дългите си крака към огъня.

— Понякога ми се струва, че в тази зала често се чуват жестоки слова — заговори замислено той. — Гуинет отхвърля всеки опит за сближаване и непрекъснато ни създава ядове. Не мога да разбера защо избягва да общува с нас и дни наред се заключва в спалнята си. Ако се постарае да прояви поне малко любезност, всички ще живеем мирно и тихо под покрива на дома си…

Айслин го погледна с любов.

— Днес май ви е ден за размишления, милорд. Обикновено не сте толкова загрижен за женските работи.

Мъжът впи очи в лицето й, за пореден път осъзнал каква прекрасна съпруга има.

— Може би всичко идва оттам, че в последно време откривам у една жена много повече от розова гръд и добре закръглени бедра. — Усмихна се и нежно помилва крака й. — Все пак, ако трябва да избирам между духа и тялото, няма да се колебая дълго…

Айслин избухна в смях. Горещата му уста се впи в тила й и по тялото й се разляха сладостни вълни.

— Детето… — прошепна с пресекващ дъх тя, ала устните му задушиха в зародиш възражението й. Едва когато откъм вратата долетя силен тропот, двамата скочиха и побързаха да се отдръпнат един от друг. Айслин се изчерви и положи в люлката заспалото дете. Вулфгар застана пред огъня и протегна ръце към пламъците, сякаш му беше студено.