Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Приведе се и с непозната досега нежност целуна челото й. Сякаш молеше за прошка. Изправи се и Айслин с въздишка затвори отново очи. Копнееше да го види и след като това стана, измъченото тяло настойчиво поиска своето. Вулфгар докосна меките й устни със своите и тихо напусна стаята.

Запъти се към обора и се изтегна в ухаещото сено край Хън. Верният му другар недоволно изпръхтя. Но Вулфгар не се разсърди и с усмивка промълви:

— Не ставай лош, Хън! Само една нощ ще преспя до теб!

Новороденото получи името Брюс. Айслин много му се радваше, защото беше будно и весело дете. Щом огладнееше, надаваше силен вик и майката бързаше да го постави на гърдите си.

Съмненията на Вулфгар така и не се разсеяха. Защото косичката на бебето си оставаше златночервена, което още повече подчертаваше тъмносините очи под нея.

Майда присъстваше на раждането, но после дълго време не се появи в залата. Ала винаги когато Айслин излизаше с малкия, старата жена ги придружаваше като сянка. Иначе влизаше в залата само когато Айслин или Вулфгар изрично я поканеха. Обикновено клечеше на прага и не изпускаше бебето от очи. В такива моменти изражението й ставаше замислено и изглеждаше почти разумно. Очевидно в съзнанието й се връщаха спомените от времето, когато майката на това дете беше малко момиченце и си играеше под покрива на голямата зала.

Айслин гледаше майка си и в сърцето й се промъкваше плаха надежда, че щастливите спомени и веселото гукане на детето постепенно ще я накарат да забрави ужасите на норманското нашествие и духът й ще се върне отново в настоящето.

Дългите, топли летни дни отиваха към края си и септемврийските нощи ставаха все по-хладни. Хората с радост гледаха богатата жътва. Вулфгар заповяда момчетата от селото да гонят дивеча от полето и с камъни и прашки да държат птиците по-далеч. Керуик обикаляше нивите до късно вечерта и записваше в книгите си очакваните добиви.

Мелничните камъни в Даркенвалд се въртяха, от сутрин до вечер, подкарвани от волове, които пристъпваха равномерно в широк кръг. Идваха много мъже от околните села, за да се снабдят с инструменти и разни занаятчийски пособия и ковачът Гевин не можеше да вдигне глава от работа. Късните плодове зрееха на топлото есенно слънце. Складовете и навесите бяха препълнени с богат плод. Всички бързаха да се запасят с изсушено и опушено месо, а от таваните на избите висяха огромни салами. Лордът получаваше своята част от всичко и хладните каменни помещения под залата скоро се препълниха със зимнина. Момичетата събираха грозде и всякакви плодове и скоро младото вино зашумя в бъчвите. Събраха меда от кошерите и го напълниха в глинени гърнета, покрити с тънък пласт восък. Останалият се преработваше на свещи. В залата винаги се намираше работа. Навсякъде миришеше на прясна кръв, защото животните, които не изглеждаха подходящи за разплод, се убиваха. Когато започваха да щавят кожите, се разнасяше миризма на танин. Пригодената за опушване стая не знаеше почивка. Жените неуморно соляха и опушваха месо.

Хайлан скоро блесна с познанията си в този вид дейност и не се спираше от сутрин до вечер. Затова се радваше, че момчето й се е сдобило с верен приятел в лицето на грамадния Суейн. Викингът го учеше на всичко, което е необходимо за един мъж. Запознаваше го с навиците на дивите гъски и всички останали птици и момчето скоро се научи да стреля само когато наистина си струваше да изхабиш стрела. Показа му пътеките и водопоя на животните и го научи да поставя примки и капани, с които да лови вълци и лисици. Скоро Майлс можеше и без чужда помощ да изкормва убитите от него животни, а майка му се радваше на топлите кожи, които момчето носеше в къщи.

Листата на дърветата се оцветяваха във всички нюанси на червеното и кафявото. По това време настъпи и първият лют студ. През деня Суейн трябваше да замине с поръчение за Крейгън и Майлс не знаеше какво да прави сам. Накрая тръгна да обходи примките и капаните, за да провери хванало ли се е нещо. Гоуейн го видя да изчезва по пътеката към блатото. Хайлан се сети за сина си едва когато всички седнаха да обядват.

Потърси го в оборите и когато й обясниха, че Суейн е заминал за Крейгън, ужасно се разтревожи. А като чу от устата на Гоуейн по какъв опасен път е поело момчето й, направо избухна в плач. Керуик скочи от масата и двамата с Гоуейн хукнаха към блатото. Земята замръзваше и следите едва личаха.