Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Суейн замислено разтърка мощната си десница и весело смигна на Болсгар.

— Аз нямам вашите скрупули — изръмжа той. — Вулфгар си го заслужи.

Болсгар хвана изпадналия в безсъзнание за глезените, Суейн под мишниците и двамата го повлякоха по стълбата към горния етаж. Болсгар тихо почука на вратата и след сънения отговор на Айслин внимателно я отвори. Младата жена се надигна и с учуден поглед заследи как двамата мъже внесоха безжизнения Вулфгар и го проснаха до нея на леглото.

— Какво стана? — попита с разширени от ужас очи тя.

— Пи много — отговори кратко Суейн.

Айслин изпитателно го изгледа.

— Вино или бира? Трябва да е изпил цял мях, щом се е напил за толкова кратко време.

— Беше доста неразумен — опита се да обясни Болсгар.

Младата жена се приведе над съпруга си и нежно помилва лицето му. Напипа подутината на брадичката му и сърдито смръщи чело.

— Кой го е наредил така? — попита с остър глас тя.

Суейн отново потърка кокалчетата на мощната си десница и се ухили.

— Аз — отговори самодоволно той.

Айслин объркано местеше очи от единия към другия. Болсгар отново взе думата.

— Държа се като невъзпитан хлапак. За съжаление нямахме под ръка пръчка.

Двамата се поклониха и напуснаха стаята. Айслин замислено изгледа съпруга си, после стана и с усилие смъкна дрехите от гърба му. В тази топла лятна нощ нямаше нужда и от завивка.

Силен гръм изпълни покоите и Вулфгар скочи стреснато от леглото. Огледа се диво наоколо, готов да се нахвърли върху невидимия нападател, но скоро осъзна, че гърмът е предвестник на силната лятна буря, която се спускаше над Даркенвалд, идвайки от морето. Облегна се назад и отново затвори очи. Постепенно гръмотевицата заглъхна в далечината и първите тежки капки затропаха по камъните. Дъждът се засили и капаците на прозорците затракаха под напора на вятъра.

Вулфгар почувства движението на жена си. Отвори очи и видя как Айслин се привежда над него. Дългите къдрици се разпиляха по лицето й и подчертаха още повече снежната белота на лицето й. Загрижеността, изписана във виолетово-сините очи, го накара да се усмихне въпреки силното бучене в главата. Протегна ръка и зарови пръсти в блестящата коприна. Привлече лицето й към своето и се наслади на свежите й устни. Айслин се засмя и се надигна.

— Тревожех се за здравето ви, но виждам, че вече се чувствате много по-добре.

Вулфгар вдигна ръце над главата си и се протегна като сънено животно. Усети болка в брадата и предпазливо опипа голямата подутина. Смръщи чело и седна в леглото.

— Изглежда, Суейн остарява — промърмори той и като забеляза изненадания поглед на Айслин, обясни с усмивка: — По-рано брадите, които се сблъскваха с юмрука му, се разпиляваха на хиляди парчета.

Младата жена избухна в смях и очите й засвяткаха. Вулфгар отново не можа да устои на изкушението и впи устни в нейните. Айслин се отпусна в ръцете му, наслаждавайки се на целувката, ала тъпата болка скоро й напомни, че времето за раждане наближава.

Вулфгар забеляза тъмната сянка в очите й и загрижено попита:

— Какъв лош спомен ти изпрати сатаната, скъпа? — Помилва закръгления корем и замислено продължи: — Непрекъснато се укорявам, че детето, което расте в утробата ти, не е дете на любовта, дори да е мое. Често съм те принуждавал да споделяш постелята ми, без да се съобразявам с волята ти. Знай обаче, че ще приема детето за свое, независимо кой е посял семето си в теб. Ще носи моето име и моя герб. Никога няма да го прогоня от дома си. Ала бих желал майка му да го обича най-много от всички…

Айслин трогнато се усмихна, защото много добре разбираше, че той се опитва да се пребори с жестоките спомени от детството си.

— Не се страхувайте, Вулфгар. Ще даря детето ни с цялата любов, на която съм способна. Ще го люлея в ръцете си и ще сторя най-доброто за възпитанието му. — Въздъхна и добави: — Но аз съм жена и много се страхувам от онова, което ще дойде. Има толкова неща, които не зависят от мен и които въпреки това ще окажат влияние върху живота му. Освен това имайте предвид, че мога да родя момиче, не момче! — Протегна ръка и помилва косата му.

— Нека бъде Божията воля, скъпа! — усмихна се Вулфгар. — Ще създадем цяла династия, обещавам ти. Ако е момиче, много бих искал да прилича на теб. Дъщеря ни със сигурност ще замае главите на всички мъже, както ти замая моята. — Обърна глава и целуна свивката на лакътя й. — Ти преобърна живота ми с главата надолу. Хиляди пъти си бях повтарял, че няма да допусна обвързване с брачни клетви, а ти ме накара да го сторя. Направо умирах от страх да не те загубя. Бях скъперник, а ти беше достатъчно умна и не искаше нищо от мен. И внезапно осъзнах, че съм готов да рискувам живота си, за да задоволя желанията ти. — Усмихна се с тъга и додаде: — Вече се отказах да устройвам живота си според определени принципи. Имам ти доверие, скъпа. Ти ще ми покажеш правилния път и няма да се възползваш прекалено много от безпомощността ми.