Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

— Не бива да говорите така, Вулфгар — отвърна укорително Айслин. — Откога страшният нормански рицар се страхува от бедното саксонско момиче и го оставя да прави с него, каквото си иска? Не се подигравайте с мен! — Приведе се с мила усмивка над лицето му и натежалите гърди се опряха в неговите. Очите й обаче останаха сериозни.

— Помисли все пак — може би детето, което скоро ще се появи на бял свят, все пак е дете на любовта? — попита тихо тя. — Знаеш ли как копнея да почувствам силната ти прегръдка? Знаеш ли, че с радост следвам пътя ти? Знаеш ли каква власт имаш над мен? Дори когато се съпротивлявам, дълбоко в себе си копнея за теб…

Сивите очи на Вулфгар бяха впити в нейните. Гласът му прозвуча също така сериозно:

— Сега това не е важно. Забрави съмненията си и се радвай на любовта ни. — В гласа му се промъкна нежна ирония: — Но сега е крайно време да ставам. Иначе пак ще те принудя да сториш нещо против волята си…

Айслин весело се засмя и се освободи от прегръдката му.

— Против моята воля? Не, сега не е така. Бих казала дори, че опасността за теб е много по-голяма…

Вулфгар скочи от леглото и през смях започна да се облича. Когато излезе от стаята, тананикаше весела норманска песничка.

Болсгар и Суейн вече седяха до масата и предпазливо се отместиха да му сторят място. Рицарят невъзмутимо се намести между двамата и подчертано опипа огромната подутина на брадата си.

— Струва ми се, че тази нощ някоя млада красавица ме е целувала с буйна страст — отбеляза сухо той. — Или ме е ударила ръката на безсилен старик?

Болсгар приглушено се изсмя.

— Безсилен старик, ами! Така ви тресна, че не успяхте да ни кажете дори лека нощ!

— Омръзна ми да се занимавам със стареещи рицари — въздъхна тежко Вулфгар. — Някога, преди много години ме възпитаваха с твърда ръка и не допускаха да сторя или да кажа нещо против волята им. Междувременно е пострадала не само силата на духа им, а преди всичко бедните им тела…

— Искаш ли да си премерим силите? Жалкият старик ей сега ще ти строши кокалите — озъби се Суейн. — Снощи трябваше да внимавам много, за да не изкривя красивото ти личице, голобради младежо!

— Езикът ви е по-страшен от мускулите, Суейн — изсмя се Вулфгар. — Но нека не се караме повече. Юмрукът ви улучи целта си и ви благодаря за поучението. Нямах никакво основание да обиждам по този начин дамата на сърцето си. Моля ви да забравите безумието ми!

Болсгар размени смаян поглед със Суейн и двамата усърдно закимаха с глави. После вдигнаха чашите с бира и мълчаливо пиха за възстановеното единство.

Вулфгар остави чашата на масата и в този миг забеляза предпазливо слизащата по стълбите Айслин. Скочи от стола си и побърза да я придружи до масата.

Айслин се опита да се отпусне в стола си, ала тъпата болка, която от сутринта притискаше утробата й, едва не я накара да загуби съзнание. Пое дълбоко въздух и лицето й посивя. Вулфгар я наблюдаваше със страх. Младата жена възвърна част от силите си, кимна с глава и посегна към ръката му.

— Отведете ме в спалнята, моля ви. Страх ме е, че няма да се справя сама.

Вулфгар скочи и я вдигна на ръце. Понесе я по стълбата и залата се огласи от резкия му глас:

— Веднага повикайте Мидред. Времето настъпи!

Настана истински хаос. Слугите се разтичаха насам-натам. Вулфгар блъсна вратата с крак и внимателно положи в леглото младата си съпруга. Коленичи до нея и впи тревожен поглед в лицето й.

Айслин неволно се запита дали е загрижен за състоянието й или и сега се измъчва от въпроса за бащата на детето. Посегна утешително към ръката му и я притисна до бузата си, трогната от изписаната по лицето му безпомощност.

Тялото й се разтърси от нова, още по-страшна болка. Ръката й отчаяно се вкопчи в неговата и Вулфгар усети, че се облива в пот. Смелият воин, който възприемаше раните и болката като нещо напълно в реда на нещата, сега едва не загуби свяст. Не можеше да понесе гледката на нежното женско тяло, мятащо се като обезумяло по леглото.

— Няма нищо, милейди, не се безпокойте — прозвуча откъм вратата бодрият глас на Мидред. Жената побърза да пристъпи към леглото и настойчиво продължи: — Пестете силите си за по-късно, тогава ще са ви много по-необходими. Както виждам, малкият лорд ще ви създаде много работа. Все пак природата е милостива и ни дава почивки между болките. Отпуснете се сега. Казвам ви, че всичко ще бъде наред.

Мидред окуражително изгледа родилката и Айслин побърза да изпълни указанията й. Дишането й стана по-равномерно. Лицето на Вулфгар напълно беше загубило цвета си. Мидред не можа да понесе мъката му и съчувствено промълви: