Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Въпреки това усилията им скоро се увенчаха с успех. Бързайки, Майлс беше попаднал в един от капаните, приготвен от Суейн за вълци и лисици. Тежък клон го беше притиснал в ледената вода на потока. Момчето беше лежало часове, без да може да се освободи.

Когато го откриха, в слабичкото телце почти нямаше живот. Мъжете побързаха да го измъкнат от водата и едва различиха думите, които излизаха от напуканите синкавочерни устни:

— Подхлъзнах се, не съм виновен, сър Гоуейн…

Увиха го в топлите си наметки и го понесоха към хижата на Хайлан. Сложиха го близо до огъня и съблякоха мокрите му дрешки. Хайлан натрупа дърва в огнището и покри сина си с всички възможни завивки и кожи, но тялото му непрекъснато трепереше. Керуик реши да повика Айслин, но Хайлан страхливо го възпря.

— Не искам онази вещица! — изплака тя. — Ще убие детето ми със злия си поглед. Аз сама ще се погрижа за него.

Минаваха часове. Момчето се тресеше от висока температура. Очите блестяха страхливо, защото дишането му причиняваше непоносими болки. Ала Хайлан упорито настояваше, че няма да приеме помощта на Айслин.

Вече се смрачаваше, когато Суейн се върна от Крейгън и узна за нещастието. Хукна като луд към хижата на Хайлан и загрижено коленичи до трескавото дете. Улови ръчичката му в голямата си лапа и се обърна към Гоуейн:

— Веднага доведете лейди Айслин!

— Не! Не позволявам! — избухна в плач Хайлан. — Тя омагьоса даже Вулфгар! Тя е вещица и не искам да пристъпва прага на дома ми!

— Не смейте да ругаете тази светица — изръмжа ядно Суейн. — Не ме интересува, че сърцето ви е пълно със злоба. Аз обичам това момче и виждам, че ще умре, ако не я повикаме. Затова отивам да я доведа и вие няма да ми попречите. Махайте се от пътя ми!

Айслин лежеше на пода пред огъня и си играеше с малкия Брюс. Вулфгар се беше отпуснал на голямото кресло и с нежност ги наблюдаваше. Жената лежеше по гръб и малкият се търкаляше отгоре й с радостни викове. Силното тропане по вратата го уплаши. Айслин седна и успокояващо го притисна до гърдите си, докато Вулфгар покани късния гостенин.

На прага застана задъханият Суейн.

— Простете ми, лейди Айслин — изпъшка той, — ала малкият Майлс падна във водата и сега има треска. Не може да си поеме въздух. Страх ме е, че ако не дойдете, ще се случи най-лошото.

Айслин скочи на крака и умолително изгледа Вулфгар. Рицарят пое детето от ръцете й.

— Погрижете се за малкия, Вулфгар. Не мога да го взема с мен. Ако заплаче, пратете да повикат Мидред.

Преди мъжът да се е опомнил, Айслин се уви в топла наметка, събра във вързоп лекарствата си и хукна навън след Суейн.

Вратата се затвори с трясък и Вулфгар страхливо изгледа малкото същество в ръцете си. Бебето любопитно посегна към връзките на ризата му и по личицето му се изписа задоволство. Норманинът предприе плах опит да го полюлее в ръцете си, както беше виждал да прави Айслин, но малкият не се почувства добре на коравите гърди на баща си. Тихо хленчене го накара да спре. Мъжът въздъхна и внимателно се отпусна в големия стол. Брюс се почувства по-добре и отново се зае да изследва облеклото на баща си. Първо задърпа широките ръкави, после развърза връзките на долната риза.

Айслин отвори вратата на малката хижа и се озова лице в лице с Хайлан, която размахваше насреща й запален хвойнов клон, с който се гонеха демоните. Без да й обръща внимание, младата лейди я бутна настрани и се отпусна до леглото на болното момче. Хайлан посегна да я сграбчи за рамото, но втурналият се след нея Суейн с такава сила я дръпна, че тя се строполи на земята и остана да седи така с широко отворени от ужас очи.

Без да губи нито миг, Айслин събра няколко въглена в плосък съд и ги постави близо до главата на момчето. Изсипа отгоре им стомна с вряща вода и когато се надигна пара, прибави няколко сухи билки и гъста, белезникава паста от донесената фиола. Скоро хижата се изпълни с тежък аромат на билки, който дразнеше носа и очите. Айслин разбърка мед с няколко шипки жълт прах и допълни чашата с билковата смес. Повдигна внимателно главата на трескавото дете и изсипа в устата му няколко лъжици от приготвеното питие. Гъвкавите й пръсти започнаха да масажират гърлото му, докато течността премина през него. После отново положи момчето на възглавницата и охлади с влажни кърпи парещото челце.

Остана до постелята му цяла нощ. От време на време Майлс почваше да се мята неспокойно и тя веднага налагаше челото и гърдите му с влажни кърпи. Когато дишането му ставаше тежко и накъсано, натриваше шията и горната част на тялото му с донесения мехлем. На няколко пъти задряма от изтощение, но при най-малкото движение на пациента си скачаше и отново се заемаше с него.