Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

— Ако обичате, милорд, погрижете се да повикат Хлин. Нужна ми е помощта й. Обещавам ви да се грижа добре за милейди. — Видя, че огънят е угаснал, и добави: — Кажете на Хам и Санхърст да донесат дърва и да напълнят големия котел с вода.

Така успя да прогони норманина от леглото на Айслин, но не й се удаде да го отдалечи долу в залата. Вулфгар остана на прага и продължи да се взира със страх в наобиколилите Айслин жени. От време на време улавяше насочената към него усмивка и сърцето му се свиваше от болка. Дори в най-страшните мигове Айслин не преставаше да мисли за него…

Минаха часове. Страховете на Вулфгар станаха непоносими. Ала Мидред и Хлин бяха заети около родилката и нямаха време да отговарят на плахите му въпроси. Най-много го измъчваше представата, че от утробата на прекрасната светла Айслин ще изскочи чернокосо и с тъмна кожа бебе и по този начин целият свят ще разбере кой е баща му. После си каза, че е глупак. Какво значение имаше това в сравнение с факта, че любимата му може да не преживее тежкото раждане! Припомни си месеците, преживени заедно, щастливите мигове на взаимно удовлетворение. Нима на всичко това ще бъде сложен край? Тъмни облаци забулиха челото му и гърлото му пресъхна. Треперещ от потискащата неизвестност, изскочи от спалнята и се втурна към обора.

Хън изплашено изпръхтя, когато господарят метна седлото на гърба му. Без да му обръща внимание, Вулфгар немилостиво напъха юздата в устата му и се метна на гърба му. Препусна като луд, без цел и посока, докато телесното изтощеше прогони мъчителните мисли от съзнанието му.

Най-после спря коня на нисък хълм край новостроящия се замък. Хън едва си поемаше дъх. Вулфгар обходи с поглед яките крепостни стени, които растяха с всеки изминат ден. Дори сега, когато вече се смрачаваше, работата не спираше. Непрекъснато се учудваше на усърдието на местните жители. Всички работеха, без да мърморят, защото много добре знаеха, че зад стените ги очаква сигурна защита.

Хвърли замислен поглед към главната кула на замъка, която сякаш пробиваше небесния свод, и се замисли за бъдещия си живот с Айслин сред стените й. Тя щеше да бъде довършена последна. Ала щяха да я направят непревзимаема за неприятеля. Само срещу смъртта си оставаше безсилна…

Страхът отново посегна към сърцето му. Дано не се наложи да живее съвсем сам сред онези стени. Метна се отново на седлото и неспокойно подкара Хън към границите на владенията си.

Неговата земя!

Тази гледка винаги караше сърцето му да бие по-силно. Много важно какво ще му роди Айслин, копеле или собствено дете! Той щеше да го признае и да му остави в наследство цялата тази земя. Тази мисъл му донесе странна утеха. Даде му и сила да поеме върху плещите си тежкия товар, който го очакваше.

Хън тръгна по-бавно и скоро се озоваха пред стените на Даркенвалд. Бяха обиколили в див галоп цялото имение и вече се завръщаха у дома.

Вулфгар видя, че вече палят факлите в залата, но остана навън. Облегна се на стария дъб и прекара под клоните му топлата лятна нощ.

Вече се зазоряваше, когато се събуди от пронизителен писък. По гърба му пролазиха студени тръпки. Айслин ли викаше така? Известно време не се чу нищо, после из въздуха се понесоха странни за ухото на воина звуци. Плачът на новороденото беше силен и настойчив. Вулфгар не смееше да мръдне. Видя, че Майда се измъкна през портата и със ситни крачки пое към хижата си. Подобни на сенки човешки фигури се заеха с обичайните си задължения. Вулфгар най-сетне се надигна и поведе Хън към обора. После с тежки крачки се запъти към залата. Изкачи стълбите и внимателно открехна вратата. Видя седналата край огъня Мидред, която нежно полюляваше в ръцете си новия гражданин на земята. Очите му се отместиха към леглото и едва различиха свитата под завивките Айслин. С огромно облекчение забеляза, че гърдите й равномерно се вдигат и отпускат. Слава Богу, спеше…

Пристъпи на пръсти към Мидред. Жената отметна ослепително белите ленени пелени и вдигна насреща му новороденото бебе. Момче със сбръчкано като на старец зачервено личице. Над челцето му се виеше пламтящо червен кичур.

Вулфгар меланхолично се усмихна и прокара ръка по пепелнорусите си коси. Е, можеше да бъде и много по-лошо…

Обърна се и застана пред постелята на Айслин. Приведе се над нея и забеляза, че очите й са отворени. Прониза го изпитателен поглед. Седна на края на леглото и нежно притисна малката й ръка между могъщите си лапи. Айслин нежно се усмихна насреща му. Изглеждаше бледа и изтощена. Усилието да извади на бял свят малкото същество беше оставило забележими следи по лицето й. Ала беше превъзмогнала болката и цялото й същество излъчваше спокойно удовлетворение, което се пренесе и върху Вулфгар и го изпълни с гордост. Ето каква жена имаше! Винаги можеше да разчита на нея, независимо от трудностите на живота.