Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Горещите юлски дни сякаш нямаха край. У Айслин не остана и следа от предишната прелест. Пристъпваше тежко, влачеше крака, подпираше с ръка натежалия си кръст и всяко движение й причиняваше мъка. Нощем се притискаше до широкия гръб на Вулфгар. Често се будеше, защото малкото риташе с все сила в корема й. В спалнята беше тъмно и тя не можеше да види реакцията на Вулфгар, ала все по-често я обхващаше страх, че му досажда с дебелината си. Мъжът с усмивка я разубеждаваше. През последната седмица плодът се смъкна ниско и тя не можеше дори да седне спокойно. Не й се ядеше, не й се говореше. С нетърпение очакваше раждането.

Един ден, както седяха в залата, пое шумно въздух и притисна ръка до издутия си корем, смаяна от силата, с която се беше раздвижило детето. Вулфгар загрижено улови ръката й и тя се насили да се усмихне.

— Няма нищо, мили — промърмори тихо Айслин. — Малкото отново ме изрита. Усмихна се и нежно добави: — Май е наследило силата на баща си.

Отдавна беше прогонила далеч всички съмнения относно бащинството. Отвращаваше я дори мисълта, че би могло да бъде създадено от Рейнър. Ала думите й за кой ли път предизвикаха злобата на Гуинет.

— Вие май имате свръхестествени познания, недостъпни за обикновените смъртни — изсъска тя. — Все пак произходът на детето ви ще остане завинаги в тайна. Е, имам известни съмнения, че може да е и с чиста саксонска кръв… — И тя предизвикателно изгледа Керуик.

Младежът трудно осъзна намека й. Лицето му потъмня от гняв. Когато се обърна към Вулфгар, гласът му пресекваше от възмущение:

— Не, милорд! Това е напълно изключено… Искам да кажа… — Изгледа безпомощно Айслин и ядно избухна срещу Гуинет: — Лъжете! От устата ви излизат само мръсни лъжи!

Вулфгар се усмихна, ала гласът му прозвуча доста остро:

— Вие се славите с несравнимата си чувствителност, сестро. За кой ли път изказахте безумно предположение. Досега бях уверен, че злосторникът е Рейнър, не този беден момък.

Гуинет сърдито изсъска:

— Помислете малко, Вулфгар! Кой твърди, че Рейнър я е обезчестил? Само тя и няколко пияници, замаяни от виното. Много се съмнявам, че благородният рицар изобщо се е доближил до нея.

Айслин загуби ума и дума. Не беше очаквала чак такова безсрамие. Керуик скочи и ядно изгърмя:

— Майда също може да потвърди, че онзи помъкна дъщеря й нагоре по стълбата. Как смеете да твърдите, че е невинен?

— Майда, ами! — изфуча презрително Гуинет. — Тази слабоумна старица въобще не съобразява какво говори.

Айслин с усилие се овладя и тихо заговори:

— Скоро истината ще излезе на бял свят, Гуинет. Що се отнася до Керуик, по онова време той беше окован във вериги тук, в тази зала. Има само двама мъже, които могат да бъдат бащи на детето ми — и аз съм сигурна, че не е онзи, към когото проявявате такова благоволение.

Гуинет я изгледа унищожително, ала Айслин не се остави да я сплашат.

— Моля се на Бога да разкрие истината пред очите на всички, за да се знае чие е семето, узряло под сърцето ми. Освен това не бива да се съмнявате, че обичният ви Рейнър е в състояние да упражни насилие над една жена. Припомнете си колко често се хвали, че ме е притежавал пръв.

Гуинет нямаше какво да отговори и само стисна юмруци в безсилен гняв. После посегна към оставената на масата чиния и я запрати срещу Айслин. Вулфгар скочи, побеснял от гняв, и тежкият му юмрук се стовари върху масата.

— Престанете веднага, Гуинет! — изръмжа той. — Вие живеете под моя покрив, затова ви забранявам да говорите за бащата на това дете. То е мое, защото аз го признавам за такова. И не смейте повече да си отваряте устата, ако искате да продължите да се храните на трапезата ми.

Гуинет осъзна, че е изгубила играта. Хвърли заплашителен поглед към Айслин и изтича като подгонена нагоре по стълбите. Хвърли се на леглото и захълца в безпомощна ярост. Разочарование, гняв и отчаяние помътиха съзнанието й. Как можа съдбата да допусне някакво си копеле да стане лорд и да я лиши от полагащото й се място на господарка на дома! Как можа тази проклета саксонска курва да стане негова жена! А Рейнър? Какво, ако беше наистина баща на нероденото дете? Щеше да й бъде непоносимо да гледа плода на любимия си в ръцете на другата. Ако се родеше с черна коса и тъмна кожа, всички щяха да знаят кой е създателят му. Нямаше да преживее и този позор. Закле се, че търпеливо ще изчака Рейнър да се завърне от Нормандия и веднага ще го посвети в плановете си за отмъщение. Вулфгар и саксонската уличница трябваше да си платят за всички претърпени от нея унижения.