Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Залата беше празна и Рейнър достигна незабелязано стълбата. Без да почука, блъсна вратата към покоите на Гуинет, после грижливо спусна резето. Жената скочи от леглото и Рейнър се озова лице в лице с разширени от ужас, зачервени от плач очи.

— Рейнър!

Внезапната му поява я замая. Преди да стане от постелята си, за да го посрещне, мъжът пристъпи напред и с ядни движения започна да се съблича.

Устните му се впиха в нейните с такава сила, че ги разраниха. Ала Гуинет се почувства щастлива от дивата му страст и с всички сили го притисна до себе си. Каза си, че рицарят е забравил всяка предпазливост и се е качил посред бял ден в стаята й, воден единствено от горещата си любов към нея. Опасността, на която се излагаха и двамата, само засили бурната й страст.

Рейнър я взе без капчица нежност в сърцето. Гневът от преживяното унижение само подхранваше желанието му. Пред очите му непрекъснато беше великолепната фигура на Айслин. Нея прегръщаше той, не мършавото тяло на другата!

След като задоволи похотта си, не можа да намери в сърцето си поне малко лицемерие, за да изрази някакво чувство към Гуинет. Тя обаче лежеше щастлива в обятията му и възхитено милваше твърдите мускули на гърдите му. След малко се надигна и впи устни в неговите.

— Моля ви, вземете ме с вас в Нормандия, любими — пошепна смирено тя. — Не ме оставяйте сама тук.

— Няма как — промърмори с отсъстващ поглед Рейнър. — Пътувам в кралската свита и нямам дори собствена палатка. Не се бойте, скъпа. Скоро ще се върна при вас и тогава ще имаме достатъчно време един за друг. Чакайте ме и не обръщайте внимание на лъжите, които се разпространяват зад гърба ми. Вярвайте само в онова, което чувате лично от мен.

Внезапно скочи от леглото и побърза да се облече. Не можеше повече да понася близостта й. Промърмори някакво извинение и тихо затвори вратата зад себе си. За щастие залата отново беше празна. Никой не го видя да слиза по стълбите и да се промъква навън.

Вулфгар сърдито дръпна юздите на нервно танцуващия Хън. Кралят беше спрял пред него. Двамата огледаха мъжете, налягали в сянката на дърветата, и Вулфгар доволно установи, че Рейнър също почива под един дъб. Очите му спряха върху Айслин, която тъкмо пълнеше чашата на един млад стрелец. Младата жена се изправи и с топла усмивка се приближи.

Рейнър мрачно наблюдаваше движенията й изпод полузатворените си мигли. Вашел, който беше придружил краля при огледа на новата крепост, скочи от коня и се намести до братовчед си. Рейнър дори не го погледна. Не можеше да откъсне очи от нежната прегръдка на двамата влюбени.

— Гълъбицата е опитомила вълка — изръмжа вбесено той. Обърна се към Вашел и обясни: — Вулфгар се е оженил за нея.

— Какво? — смая се младежът. — Значи все пак го е направил. Иначе си е останал същият. Строи крепост, която може да приюти зад стените си половин Англия.

Рейнър подигравателно се изсмя.

— Копелето си въобразява, че жената и земите са завинаги негови. Ала ще дойде и моето време.

— Не го подценявайте, братовчеде! Припомнете си турнира — произнесе предупредително Вашел. — Вулфгар е не само дързък, но и постоянства в упорството си.

— Няма да го подценя — усмихна се Рейнър.

Скоро дойде и лятото. Детето в утробата на Айслин растеше, ала още по-бързо растяха стените и валовете на крепостта. Хората наблюдаваха и двете с голяма радост.

Всички се топлеха от сияйното щастие на бъдещата майка, замъкът обаче им обещаваше защита срещу враговете.

Защото ги заплашваха нови опасности. Привлечени от разрастващото се благосъстояние на Даркенвалд, в земите му нахлуха крадци и разбойници. Вулфгар непрекъснато изпращаше отреди в защита на поданиците си. Все по-често се явяваха бегълци, чиито домове бяха ограбени и опожарени, и молеха за подслон в залата.

Случайността позволи на Вулфгар и рицарите му да открият ефикасна система за предупредителни сигнали. След обяда Айслин се беше оттеглила в хладната спалня, за да се спаси от потискащата юнска горещина. Свали гуната и охлади с вода челото и страните си. После вдигна малкото сребърно огледало, подарено й от Бюфон в Лондон, и се зае да разресва косите си. В този миг на двора прозвуча гръмкият глас на Вулфгар. Младата жена с усмивка се приближи към прозореца и се облегна навън с огледалото в ръка.

Вулфгар седеше на тревата, обкръжен от тримата си рицари и Суейн. И петимата бяха въоръжени, готови да тръгнат по следите на разбойниците, ако получат сигнал от някой патрул. Айслин няколко пъти повика Вулфгар по име, но разговорът на мъжете беше толкова оживен, че никой не я чу. В този миг слънчевите лъчи паднаха право върху огледалото и отражението им затанцува върху лицето на Вулфгар. Мъжът стреснато се надигна и засенчи с ръка очите си, за да разбере откъде идва лъчът. Позна застаналата на прозореца Айслин, която весело замаха с ръка и огледалото отново просветна. Рицарят развеселено се облегна на стъблото, когато внезапно го осени чудесна идея. Скочи като опарен и хукна към залата. Айслин чу бързите му крачки по стълбата и само след секунди мощната му ръка блъсна вратата. Вулфгар грабна огледалото от ръката й и пристъпи до прозореца. Не мина много време и яркият лъч привлече вниманието на другарите му. Изсмя се доволно и сърдечно притисна устни до челото на младата си съпруга.