Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Погледна към сведената глава на старата жена. Мина доста време, преди да види колебливото й кимване. Тогава се изправи.

— Много добре.

Страшно й се искаше да утеши бедната жена с топли думи! Но нямаше как — само извънредната строгост можеше да постигне нещо.

— Винаги ще се грижа за теб, мамо. Но засега — прощавай!

Въздъхна тежко и се обърна да си върви. Как ли щеше да реагира на думите й обърканият дух на Майда?

Влезе в залата и с усмивка приседна до Вулфгар, стоплена от меката светлина в очите му.

Пролетта настъпваше с бързи крачки. Ала сред безбройните цветя Айслин беше най-красивото. Дори Вулфгар не спираше да се учудва на умението, с което младата му съпруга изпълняваше задълженията си на съпруга и господарка на залата. Не бягаше от отговорност и не се плашеше да заяви на висок глас правата си, най-вече когато Гуинет преследваше с несправедливи обвинения някой от сънародниците й. Беше известна с ума и решителността си и често дори мъжете търсеха съвет от нея. Болсгар не се уморяваше да прославя прекрасната млада лейди.

Айслин не престана да се застъпва за правата на сънародниците си. Ала когато лордът произнасяше присъдите си, отстъпваше скромно назад и се подчиняваше на волята му. Продължи да се грижи за физическите и душевните страдания на жителите на Даркенвалд и често придружаваше Вулфгар до Крейгън, ако някой се нуждаеше от помощта й. Хората с радост разтваряха вратите си пред нея.

Март скоро се приближи към края си и стана време за оран, за сеитба — и за строеж. Керуик беше зает по цял ден с новите си задължения. Както беше заповядал Вулфгар, младият саксонец съвестно нанасяше в книгите си раждането на всяко дете, козле или агне и подробно описваше професията, имуществото и семейното положение на всеки мъж, поданик на господаря му. Освен това записваше кой колко часа ще работи на строежа на новия замък, за да му се опростят част от данъците.

Първо изровиха широк и дълбок ров около високия хълм. Само на едно място оставиха мост, който щеше да бъде защитен от висока каменна кула.

После изравниха хълма и започнаха да изграждат около него висока стена. В средата на новообразувания площад щеше да се издигне замъкът с главната отбранителна кула.

По същото време получиха известие, че след Великденския празник крал Вилхелм ще се върне в Нормандия. Вулфгар знаеше, че Благородният Едгар и много други английски аристократи ще го придружат като заложници, ала премълча това пред Айслин, понеже се боеше да не събуди недоволството й. Кралската свита непременно щеше да мине покрай Даркенвалд по пътя си към крайбрежието, защото Вилхелм искаше да се увери със собствените си очи как напредва строежът на заповяданата от него крепост.

В дните преди пристигането му в залата цареше трескава суетня. Слугите украсяваха замъка в чест на краля и всяка сутрин трябваше да сменят свежите цветя. Защото мина цяла седмица, преди постът на кулата най-сетне да извести, че към градчето се приближава кралският щандарт.

Вулфгар скочи на коня и препусна срещу господаря си. Вилхелм беше придружен от петдесетина рицари и Вулфгар с учудване откри между тях Рейнър. Смръщи лице, но се постара да не дава израз на недоволството си. Всъщност, по-добре беше, че врагът му отива с краля си в Нормандия.

Вилхелм сърдечно поздрави стария си боен другар. Вулфгар почтително изравни коня си с неговия и започна да обяснява през какви места минават и доколко са напреднали строителните работи. Кралят приемаше думите му с одобрително кимане. Селяните вдигаха глава от работата по полето, сваляха шапки и страхопочтително се взираха в чуждия крал и великолепната му свита. Когато стигнаха пред портите на господарския дом, кралят доволно скочи от коня и даде почивка на хората си.

Вилхелм и Вулфгар влязоха в залата и очакващите ги Айслин и Гуинет се снишиха в дълбок поклон. Болсгар, Суейн и останалите рицари поздравиха господаря си с високо вдигнати мечове. Айслин се изправи и усети изпитателния поглед на краля върху себе си. Вилхелм веднага откри бременността й и въпросително се обърна към Вулфгар. Рицарят с усмивка поясни:

— Няма да се роди копеле, господарю. Айслин е моя законна съпруга.

— Много добре — кимна с усмивка Вилхелм. — И без това има твърде много като нас…

Гуинет злобно проследи вниманието, с което кралят обграждаше Айслин. Когато двамата мъже отново излязоха навън, побърза да се скрие в стаята си.

Айслин беше решила да докаже, че Даркенвалд не напразно се слави с гостоприемството си. Нареди на Хам, Мидред, Хлин и Хайлан да поднесат на кралската свита изстудена в кладенеца бира. За щастие, денят беше слънчев и топъл. Южният вятър разхлаждаше уморените лица на гостите. Айслин за първи път излезе от залата без наметка. Хладната напитка беше приета с благодарност, примесена с въодушевени намеци за красотата, на младата саксонска лейди. Айслин не ги остави да забележат, че разбира всяка дума от езика им, и прие благодарностите им само с любезна усмивка. Спря до един изискано облечен мъж, седнал сред група също така елегантни рицари. С изненада установи, че тук я посрещнаха с мрачни погледи и презрително изкривени устни. Не можа да си обясни поведението им и понечи да се отдалечи, когато най-възрастният скочи и я заговори на чист английски: