Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Засмя се и я поведе към мястото й. Гуинет ги следеше със злобен поглед. Когато забеляза, че Вулфгар грижливо намества стола на съпругата си, не можа да издържи и процеди през зъби:

— Като ви гледам как глезите саксонците, ще си помисля, че и вие сте един от тях, Вулфгар. — В гласа й прозвуча презрение. После посочи Керуик, който се хранеше с рицарите на Вулфгар, и ядно продължи: — Скоро ще съжалявате, че го удостоихте с доверието си.

Нищо не можеше да смути спокойствието на Вулфгар.

— Аз не съм сляп, Гуинет. Керуик отлично знае какво ще го сполети, ако ме разочарова.

Гуинет направи презрителен жест с ръка.

— Остава и онзи глупак Санхърст да получи почетна служба…

— Защо не? — вдигна подигравателно рамене Вулфгар. — Междувременно се научи да се справя много добре със задълженията си.

Гуинет го изгледа още по-неодобрително, ала Вулфгар посвети цялото си внимание на Айслин.

Хайлан донесе големи табли с месо и започна да обслужва мъжете със зачервени страни и ниско сведена глава. Всички се насладиха на вкусната вечеря и настроението бързо се повдигна. Разменяха се шеговити думи.

Суейн успя да възвърне куража си с няколко големи глътки и дръзко се обърна към Вулфгар:

— Знайте едно, милорд: ако избрах за своя любима меката и плаха Хлин, която остава сдържана и в най-страстните мигове, то е защото вие ми показахте какви страшни последствия има любовта с някоя по-отворена жена.

Залата проехтя от гръмкия мъжки смях. Викингът отново надигна рога и с усмивка пи за здравето на стария си боен другар.

— Желая ти щастлив брачен живот и дълги години любов, Вулфгар.

Лордът весело прие тоста му. Скоро настъпи спокойствие, тъй като Милбърн и Болсгар седнаха пред камината на партия шах. Повечето мъже ги наобиколиха и внимателно заследиха играта.

Айслин използва случая да се приведе към Вулфгар и да пъхне ръка в неговата.

— Ако разрешите, ще отида да видя майка си, Вулфгар. Тревожа се за здравето й.

— Разбира се, скъпа — промърмори той. После загрижено пошепна: — Но внимавайте.

Айслин благодарно докосна с устни бузата му и се надигна. Очите му я проследиха с топла нежност. После с усмивка се присъедини към мъжете край огъня.

Айслин тръгна по добре познатата й пътечка, без да се тревожи от непрогледния мрак. Трябваше да види майка си и веднъж завинаги да се обясни с нея. Натисна бравата, без да почука или да даде друг знак за пристигането си.

Майда се беше свила на леглото и мрачно се взираше в огъня. Видя дъщеря си и в тъмните й очи лумна гневен пламък. Скочи и се нахвърли срещу нея с безумни обвинения:

— Защо ме предаде, Айслин? Защо отново разруши отмъщението ми?

— Престани с тези глупости! — прекъсна я остро Айслин. — И завинаги запомни онова, което ще ти кажа. — Продължи, подчертавайки всяка дума: — Ако наистина успееш да убиеш някой нормански рицар, за да отмъстиш за смъртта на баща ми, отмъщението ще се стовари над всички ни. Помни, че Вулфгар е доверен човек на Вилхелм. Ако камата беше улучила целта, щяха да ме приковат гола-голеничка за портите на Даркенвалд, а ти щеше да се люлееш на въжето в центъра на Лондон.

Майда заклати глава и понечи да възрази, но Айслин пристъпи напред и я сграбчи за раменете.

— Слушай ме внимателно! Ще ти го повтарям, докато го проумееш с последните остатъци от разума си. Няма да посягаш на норманите! Вилхелм е законен крал и цяла Англия е негова. Ако посмееш да вдигнеш ръка срещу норманите, всеки саксонец е длъжен да те предаде на кралските хора.

Разхлаби малко хватката си и Майда безсилно се отпусна на леглото. Ала дъщерята се приведе към лицето й и настойчиво продължи:

— Не забравяй и другото: Вулфгар е мой съпруг пред бога и пред хората. Ако продължаваш да го преследваш с гневните си изблици, аз ще застана срещу теб. Ако стане жертва на коварството ти, ще те обвиня, че си убила избрания от мен съпруг, и ще гледам как бесят собствената ми майка на крепостните стени. Ще посипя главата си с пепел и ще ходя цял живот в дрипи, за да узнае целият свят колко съм го обичала…

Спря за миг и се вслуша в собствените си думи. После с нежност повтори:

— Да! Обичам го… И знам, че той също ме обича, макар и по свой начин. — После отново се приведе към Майда и сериозно продължи: — Под сърцето си нося твоя внук и няма да допусна да го направиш сирак! Ако обаче възвърнеш разума си, ще те посрещна с разтворени обятия. Разбра ли думите ми, мамо? Готова ли си да изпълниш онова, което ти казах?