Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Какво беше учудването му, когато Айслин с две ръце го натисна да се отпусне назад в леглото. Вгледа се изпитателно в блестящите й очи. Много му се искаше да знае какъв дявол я е завладял отново. Айслин веднага му отговори, като със замах го възседна като кон и се залюля в сладостен ритъм.

Вулфгар се събуди още на разсъмване. Не посмя да се помръдне, за да не събуди спящата Айслин. Главата й кротко почиваше на рамото му. В ранния утринен час мислите му бяха ясни и отчетливи. Все още беше изпълнен с учудване от случилото се през нощта. Никога не беше вярвал, че собствената му съпруга ще се прояви и като съвършена любовница. Никога не беше преживявал такава нощ на пълно доволство. Много от дворцовите красавици раздаваха благоволението си като незаслужена милост, като през цялото време оставаха безучастни и предоставяха на мъжа да събуди желанието в телата им. Уличниците само се преструваха, че изпитват нещо. Айслин обаче отвръщаше на всичко, което й даваше той, с още по-голяма страст.

Топлото й тяло се притискаше до неговото. Кракът й беше преметнат през бедрото му. Сладкият дъх милваше гърдите му. Чак не му се вярваше, че това невинно момиче, прилично на дете, е способно на подобна необузданост.

Припомни си случилото се с Майда и се намръщи. Не можеше да разбере старата жена. Но ако Айслин казваше истината, щеше да предостави на нея да се погрижи за състоянието на майка си. Младата му жена беше достатъчно деликатна и разумна, за да охранява строго майка си и да я предпази от втора подобна лудост. А може би все пак го беше излъгала? Във всеки случай трябваше да се погрижи за безопасността си.

Айслин се раздвижи и Вулфгар грижливо я загърна с топлите кожи. Припомни си тържествените брачни клетви и по лицето му се изписа нежна усмивка. Той беше поел отговорността за тази жена и трябваше да се погрижи за сигурността й; тя беше обещала да му бъде вярна съпруга, да му се подчинява и да го почита. Усмивката му стана още по-широка, като си припомни колко усилия й беше струвало това. Но нима не се изискваха всекидневни усилия и от съпруга на тази дръзка женичка?

Айслин въздъхна насън и се притисна до него. След малко отвори очи и погледна към угасналия огън. Усети изпитателния поглед на съпруга си и с усмивка се обърна насреща му. Нежните й устни докоснаха неговите.

— Оставили сме огъня да угасне — въздъхна тя.

Вулфгар дяволито примигна.

— Да го запалим ли отново — още сега?

Младата жена се засмя и скочи от леглото.

— О, не скъпи! Говорех за огъня в камината.

Вулфгар я последва и я стисна в обятията си. Отпусна се върху меките кожи и зацелува лицето и врата й. Гласът му беше дрезгав от вълнение:

— Ах ти, малка вещице, с какво толкова ме замая? Щом си до мен, забравям дори задълженията си.

Айслин го изгледа със сияещо лице и скръсти ръце под тила си.

— Толкова ли ви харесвам, милорд?

— О, да — въздъхна той. — Щом ме докоснете само с връхчето на пръста си, целият се разтрепервам.

— Тогава ще ви призная, че и с мен е същото — отговори през смях Айслин.

Устните им се срещнаха.

Мина доста време, преди да слязат в залата. Въпреки че денят беше напреднал, голямото помещение беше празно. Само Мидред и Хлин шетаха усърдно. Бяха почистили навсякъде, бяха покрили пода с нови тръстикови рогозки и сега разпръскваха навсякъде влажни билки, за да прогонят неприятните миризми от дългата нощ на веселие. В котела над огъня вреше силна овесена каша, гарнирана със свинско месо и яйца. Мидред им поднесе по пълна паница, докато Хлин побърза да напълни чашите със студено прясно мляко.

Двамата се нахраниха мълчаливо. Вратите бяха отворени, но откъм градчето не долиташе никакъв шум. Изглежда, жителите му още спяха. След веселата врява на празничната нощ това изглеждаше почти призрачно. Скоро на прага се появи Керуик. Очевидно се връщаше от реката, защото от косата му се стичаше вода. Бавно пристъпи и с пъшкане се отпусна до масата. Поздрави Айслин с разкривена усмивка, ала когато усети приятната миризма на овесената каша, лицето му се сгърчи от отвращение. Притисна ръка към стомаха си и побърза да изчезне, мълвейки несвързани извинения.

Мидред го изпрати с висок смях.

— Бедното момче препи и сега си плаща за глупостта.

На горния етаж се блъсна врата и скоро на стълбата се появи Болсгар. Старецът политна надолу и безсилно се подпря на стената.

Като видя, че в залата има хора, напрегна всичките си сили, за да запази достойно поведение. Когато наближи, Айслин с усмивка отбеляза, че очите му са кръвясали, а бялата брада е небръсната.