Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Айслин не можа да се удържи и се разсмя. После се притисна до гърдите на Вулфгар и зъбките й нежно захапаха коравия мъжки врат. Рицарят я вдигна на ръце, но изненадано я пусна, когато юмручетата й сърдито затропаха по гърдите му.

— Ах вие, недодялан нормански грубиян! Да не искате да ме вземете насила тук, пред обора? — изфуча жената и избухна в луд смях, като забеляза смаяното изражение на лицето му.

Вулфгар широко се ухили.

— Трябва да ви нося, милейди, иначе никога няма да излезем от този двор. Май играта ви хареса, а? Необходима е силна ръка, която да ви държи в подчинение.

Младата жена през смях тикна малкото си юмруче в лицето му. Вулфгар я свали на земята и беше възнаграден с гореща целувка. Останала без дъх, Айслин пошепна в ухото му:

— Доведете конете, милорд. Англия ни очаква.

На Хън много му се искаше да препусне в пълен галоп през полята, не на последно място и за да се понрави на петнистата кобила. Ала Вулфгар се съобразяваше със състоянието на Айслин и държеше здраво юздите.

Усмивката не слизаше от лицето на жената. Малките й ръце умело направляваха коня, а сърцето й се носеше напред с пърхащите по върховете на дърветата лястовици. Вулфгар запя някаква френска песен. Скоро текстът стана не съвсем приличен и Айслин избухна във весел смях. Щом свърши, побърза да го възнагради с популярна саксонска подигравателна песничка.

— Тези думи звучат зле дори в устата на уличница, да не говорим за дама с благородна кръв — изръмжа със сериозно лице Вулфгар.

— Моля ви, милорд — усмихна се сладко Айслин. — Какво става с вас? Откога сте възприели философията на старите баби?

Изплъзна се от ръката, която посягаше да я накаже за дързостта, пришпори кобилата и препусна напред. Хън я последва с грамадни скокове. Айслин прескочи живия плет в края на пътя и полетя като вятър през ливадата. Вулфгар трябваше да пришпори жребеца си, за да я настигне.

— Спрете веднага, Айслин! — изкрещя гневно мъжът. — Спри, неразумна вещице! Нали ще си счупиш врата!

Най-после успя да улови юздите на кобилата и я принуди да спре. Скочи от седлото и треперещ от гняв, застана пред Айслин. Дръпна я да слезе и се приготви да я наругае както трябва. Ала жената с усмивка приближи пламналото си лице до неговото и обгърна с ръце врата му. Какво му оставаше, освен да я целуне — и още много и много пъти?

Настаниха се на хълма, огрян от топлото пролетно слънце. Айслин събра няколко ранни цветя и уви пъстър венец. Вулфгар отпусна глава в скута й, за да се наслади докрай на щастливото й лице. Пръстите му рисуваха меката линия на гърдите й.

— Вие сте ненаситник, милорд — произнесе дяволито Айслин.

— Слушайте, малка вещице, как да не бъда, като непрекъснато ме предизвиквате?

— Може би сте прав — промърмори съчувствено тя. — Пък и жените неуморимо ви обсаждат. Май трябва да си поговоря на четири очи с Хайлан…

Вулфгар скочи и я притегли към себе си.

— Какво говорите? Не става въпрос за Хайлан, а за вас. Вие ме лишихте от разум, а не бедната вдовица. Спестете си ревността.

Айслин се дръпна и с кокетни движения се завъртя по тревата. Сложи венеца в косите си и с нежна ирония се поклони.

— Нима твърдите, че прелестите на Хайлан не събудиха желанията ви? Та тя цяла вечер танцува пред вас и ви показа всичко, което притежава. Да не сте сляп?

Вулфгар бавно закрачи към нея. С уплашен писък, Айслин се отдръпна назад и отбранително вдигна ръка.

— Недейте, милорд! Не съм ви дала повод да ме пляскате.

Вулфгар й препречи пътя и сключи ръце около кръста й.

— О, Вулфгар, Вулфгар! Най-после сте мой — промълвиха задъхано устните й.

Мъжът вдигна подигравателно едната си вежда и остро я изгледа.

— Сигурен съм, че сте планирали женитбата ни още от първия миг на запознанството ни.

Айслин скри лице на гърдите му и угрижено въздъхна:

— О, не сте прав, милорд. Едва когато ме целунахте, планът се оформи в съзнанието ми.

Така мина денят. Върнаха се у дома, когато слънцето почти беше залязло. Вулфгар трябваше да се погрижи за конете, но Айслин не мръдна от мястото си. Изчака го да свърши и двамата тръгнаха ръка за ръка към залата.

Суейн седеше в края на масата и явно много му се искаше да се скрие някъде по-далеч. Айслин неволно отправи очи към Хлин и старият викинг засрамено скри лице в стомната с бира. Задави се и едва не се задуши. Айслин с усмивка пошепна нещо на съпруга си.

— Права сте, скъпа — ухили се той. — На неговите години би трябвало да си потърси по-нежно момиче. И с не толкова силни ръце…