П. Удхаус - Иконом за един ден

— Божке! — задъхано възкликна младата жена. Изглеждаше необичайно възбудена и по всичко личеше, че се е случило нещо потресаващо, което е нарушило спокойствието й. Раздразнението на господин Тръмпър отстъпи място на любопитството.

— Какво се е случило, госпожо Молой? — попита заинтригуван.

За Клариса Корк обаче притеснението на младата жена изглеждаше съвсем нормално — очевидно внезапно бе разбрала, че е закъсняла за лекцията и е накарала толкова много хора да я чакат.

— Успокойте се, госпожо Молой — каза й любезно, — още не съм започнала.

— Как да се успокоя, като ме е хванало шубето!

— Моля? — накриво я изгледа госпожа Корк, която не одобряваше използването на жаргонни думи.

— Как да не се изплаша, като оная проклета бутилка профуча край главата ми!

— Бутилка ли? Каква бутилка?

Доли се изсмя и на Юстас му се стори, че долавя в гласа й нотки на истерия.

— Май започнах отзад напред — промърмори тя. — Ето какво се случи — тъкмо се бях запътила насам, но ме пресрещна една от прислужниците и ми каза, че нещо му е станало на онзи Кейкбред, обаче не искала да безпокои господарката, та се чудела дали аз няма да успея да го озаптя.

— Кейкбред… — заплашително повтори Клариса Корк. Напоследък гледаше на ексцентричния си служител с лошо око, както крал Хенри II е гледал на Томас Бекет. Смръщи вежди и видът и беше такъв, сякаш й идва прочувствено да възкликне: „Няма ли кой да ме отърве от този необуздан иконом?“. — Какво е направил сега?

— Нафиркал се е.

— Какво?

— Накъркал се е.

— Не разбирам…

— Отрязал се е. Отцепил се е като мотика… Пфу! — нетърпеливо възкликна Доли като всички свои съотечественици, попаднали в Англия, които се удивляват от мудността на разсъдъка на аборигените. — Напил се е.

— Така ли?

— Пиян е до козирката!

Господин Тръмпър възбудено изписука:

— Сигурна ли сте?

— Дали съм сигурна? — попита Доли и се престори, че обмисля въпроса. — Не, не съм, само предполагам. Възможно е старият чешит да е пълен въздържател. Твърдението ми се обосновава на факта, че той се е затворил в избата, пее неприлични песни и троши бутилки.

— Бутилки ли чупи?

— Определено. Изглежда, вече е натрошил на сол всички освен една, която запрати по мен, когато надникнах през открехнатата врата и най-дружелюбно го попитах какво прави. За една бройка не ме улучи, затуй реших да се чупя, докато не съм загинала млада-зелена. Рекох си, че е редно да ти съобщя за поредната щуротия на онзи Кейкбред.

— Правилно! Веднага ще взема необходимите мерки!

— Направо да не повярваш! — пак изписука господин Тръмпър. — По време на вечерята човекът изглеждаше съвсем нормален…

— Грешиш! — прекъсна го Клариса. — Още тогава ми направи впечатление налудничавият му поглед. Няма съмнение, че през целия следобед се е наливал като смок.

Говореше с неодобрение, но в гласа й се прокрадваше нотка на задоволство, дори на облекчение. Присъщо на всеки от нас е да мрази загадките, освен когато са залегнали във фабулата на криминален роман и подлежат на разследване от инспектор Първис и подобни нему частни детективи, ето защо тайнствеността, обгръщаща Кейкбред, създаваше доста главоболия на госпожа Корк. Ала съобщението на Доли най-сетне даваше отговор на мистерията — Кейкбред се бе оказал таен алкохолик. Тя нямаше проблеми с алкохолиците — мнозина от най-близките й приятели в Африка бяха вождове на туземни племена, които до забрава се наливаха с джин.

— В избата е, така ли? — промърмори замислено. — Веднага ще предприема необходимите мерки и ще го укротя.

— Вземи брадвичка, че като го знам как беснее… — посъветва я Доли.

Господин Тръмпър отново доказа своята незаменимост в случаите, в които трябва да се свърши нещо. Изтича в гостната и след няколко секунди се върна с ръжена.

— Заповядай, Клариса.

— Благодаря, Юстас.

— Ще те придружа.

— Няма нужда.

— Настоявам — решително заяви той, а Доли обяви, че и тя ще участва в операцията по залавянето на побеснелия иконом.

Процесията премина по ехтящите коридорите, водещи към помещенията за прислугата, и се озова през входа на избата. Вратата беше открехната, но отвъд нея не се чуваха звуци, свидетелстващи за наличието на пиян иконом.

Госпожа Корк надникна в избата, а Юстас и Доли, които стояха зад нея, шепнешком заобсъждаха положението.

— Изглежда, Кейкбред се е поусмирил — отбеляза господин Тръмпър.

— Сигурно изчаква някой да се появи в полезрението му, та да почне да го бомбардира с опасни предмети — прошепна в отговор тя.