П. Удхаус - На тати момчето

Мненията в „Търтеите“ коренно се различаваха по въпроса дали Бинго Литъл е имал моралното право да вкара отрочето си в клуба и да го черпи чаша мляко в пушалнята. Един Образ с тъмни кръгове под очите твърдеше, че подобно зрелище е последното нещо, което му се гледа на човек, наминал да си капне нещо в устата с цел да се отърве от последствията на предишната палава нощ. По-благосклонен Симпатяга взе да му опонира — в края на краищата детето щяло да издигне по-късно кандидатурата си за член на клуба и затова било редно да се запознае овреме със състава. Една Скица изрази мнението, че щом като Бинго е пуснал малкия главорез да вилнее из клуба, то трябвало най-малкото да даде лична гаранция на управата за шапките, палтата и чадърите в гардероба.

— Защото не съм виждал друго бебе да мяза толкова на човек, когото полицията търси под дърво и камък, за да му зададе някой и друг въпрос — заключи Скицата. — Несъмнено криминален тип. Същински Джак Изкормвача.

Един винаги добре осведомен Образ се оказа в състояние да хвърли твърде интересна светлина върху случая.

— Съгласен съм — започна той, — че Олджърнън Обри Литъл не е детето, което лично аз бих срещнал охотно в някоя тъмна уличка, но Бинго ме уверява, че имал златно сърце. А що се отнася до довеждането му тук и щедрата почерпка, това мога незабавно да обясня. Бинго е дълбоко признателен на бебето и е убеден, че то заслужава най-доброто. Като действало както трябва и когато трябва, въпросното бебе го измъкнало неотдавна от гъста като петмез кал. Без преувеличение може да се каже, че ако не се било намесило навреме, в домашния живот на Бинго щяла да настъпи криза, каквато светът не познава.

Когато на втората година от Винтовия брак с видната писателка Роузи М. Банкс съюзът им бил благословен от съдбата и на лондонската сцена се пръкнало това жизнерадостно бебе (заразказва Образът), реакцията на щастливия татко до голяма степен се доближавала до вашата. Когато в родилния дом го представили на наследника, той отстъпил рязко назад със сподавено „Ох!“, а с течение на времето първоначалното впечатление, че си е намерил майстора, само се подсилвало.

Единственото, което поддържало пламъка на бащинските чувства, било една снимка на самия Бинго на същата възраст, на която той също приличал на пържено яйце с канибалски наклонности. И това веществено доказателство, че все пак е възможно за едно дете с такъв несполучлив старт в живота да се превърне в изискан джентълмен с изваяни черти и душа на отбрано общество, го ободрило донякъде и му вдъхнало искрица надежда.

Ала междувременно нямало къде да се дене от факта, че малкият натрапник засега поне приличал досущ на годзилче, пресушаващо биберон подир биберон, и тъй като Бинго открил, че в надбягванията в Плимтън участвал кон на име Годзила, той без капка колебание заложил на него десетачка. Понеже вечно търси поличби, изпратени му отгоре, този път Бинго решил, че това ще да е обяснението за появата на бебето.

Провалът на Годзила, неуспял да се класира сред първите шест, го изправил пред силно финансово затруднение. Десетачката била последната му банкнота и нейната загуба означавала, че цял месец ще трябва да води съществувание без цигари, аперитиви и други елементарни разкоши, които за един изтънчен мъж са по-необходими от всичко най-необходимо.

Шансовете да изръси главата на семейството били, меко казано, невзрачни. Последните думи на госпожа Бинго, преди да отпътува за Устършир две седмици преди гореописаната беда (с цел да придружи майка си и да се грижи за нея по време на лечението й в Дройтуичките кисели минерални бани), съдържали строги указания да не залага в нейно отсъствие. И Бинго прекрасно знаел, че всякакви опити да оправдае постъпката си с уверението, че е залагал на нещо сто процента сигурно, щели да бъдат посрещнати със свъсени вежди.

Не. Наличните трябвало да бъдат набавени от друг източник и както винаги при подобни обстоятелства, мислите му се насочили към Уфи Просър. Ако го попитате, той пръв ще ви каже, че да измъкнеш нещо от Уфи, е непосилна задача дори за най-дебелокожите, но работата била там, че през последните няколко дни питомният милионер на „Търтеите“ се показвал и необичайно дружелюбна светлина. Веднъж например, когато Бинго влязъл в стаята за писане на писма да напраска послание до шивача си — с цел да го умилостиви, — заварил Уфи погълнат от съчиняването на нещо, което твърде много приличало на стихотворение. Уфи го попитал дали знае някаква хубава рима за „очи небесносини“, след което се впуснал да обсъжда брака като такъв, изказвайки мнението, че това бил единственият начин на живот.