П. Удхаус - На тати момчето

Което и сторил. Влязъл в гостната и като се запознал със съдържанието й, не могъл да не повдигне едната си вежда.

Олджърнън Обри седял на пода и вниманието му било приковано от балона, който безуспешно се опитвал да нагълта. Уфи Просър се бил покатерил върху поличката над камината и гледал надолу с облещени очи. Бинго е схватливо момче и не му трябвало много време, за да проумее, че в атмосферата витаело известно напрежение. Затова преценил, че ще е най-тактично да се прави, че нищо не е забелязал.

— Здрасти, Уфи — поздравил той.

— Здрасти, Бинго — отвърнал домакинът.

— Какво хубаво време — продължил Бинго.

— Дано да се задържи така — изразил надеждите си Уфи.

Сетне обсъдили изгледите за надбягванията в Хърст Парк и последните политически събития в Централна Европа, след което настъпила пауза. Уфи най-после се осмелил да я наруши.

— Знаеш ли, Бинго — започнал той с пресилена безгрижност. — Тъкмо се чудех дали не си забелязал нещо ей там на пода до камината. Знам, че е само плод на въображението ми, но все пак си казах: я аз да попитам…

— Бебето ли имаш предвид?

Уфи изпуснал продължителна хриптяща въздишка.

— Значи, наистина е бебе? Искам да кажа — ти също го виждаш, нали?

— Ами да, дори с невъоръжено око. Гъци-гъци — добавил той в желанието си да включи детето в разговора и да не се чувствува пренебрегнато. — На тати момчето.

Уфи се стреснал.

— Тати ли каза?

— Тати, разбира се.

— Твое ли е това…?

— Мое!

— Онова същото, на което подарих сребърната чаша?

— Никой друг.

— Тогава какво прави тук?

— Просто ти е дошло на гости.

— Ами защо не каже така от самото начало! — заоплаквал се Уфи, напускайки поличката. — Щеше да ми спести ужасни душевни преживявания. Снощи се прибрах малко късничко и легнах да си отдъхна на пода, а като се събудих, насреща ми някаква страшна мутра — облещила се право в лицето ми. Естествено е да помисли човек, че напрежението не му е понесло и че започват да му се привиждат някои неща.

— Искаш ли да целунеш кръщелничето си? — предложил Бинго.

Уфи се разтърсил в силни гърчове.

— Не говори така дори на шега — замолил го той и загледал Олджърнън Обри от безопасно разстояние. — Като си помисля само — промърморил след известно мълчание, — че бях намислил да се женя.

— Че какво й е на женитбата! — засегнал се Бинго.

— До известна степен нищо й няма — съгласил се Уфи. — Но какъв риск! Отслабиш ли за миг бдителността си, зазяпаш ли се малко встрани — и прас! — виж какво може да те сполети.

— Цуци-муци — казал Бинго.

— Стига с това „цуци-муци“ — отвратително е! Бинго — продължил Уфи с разтреперан глас, даваш ли си сметка, че ако не се беше натресъл онзи ден на обяд, същото можеше да ме сполети и мен? Да — пребледнял Уфи дори под обилните си пъпки. — Уверявам те. Определено бях решил да направя на онова момиче предложение — по време на кафето. Но ти се лепна и ме отърва. — Той си поел дълбоко въздух. — Бинго, стари приятелю, защо ми се струва, че ме беше молил за петачка или нещо подобно?

— Десетачка — уточнил Бинго.

Ала Уфи поклатил глава.

— Малко. Ще имаш ли нещо против една петдесетачка?

— Но, моля те.

— Няма да протестираш, нали?

— Ни най-малко, стари приятелю.

— Добре — казал Уфи.

— Много добре — додал Бинго.

— Извинете, сър — намесил се Коркър откъм вратата. — Току-що се обади отдолу портиерът — госпожа Литъл чака господин Литъл във фоайето.

— Кажи й, че пристигам — рекъл Бинго.

© П. Г. Удхаус

© 1997 Жечка Георгиева, превод от английски

P. G. Wodehouse

Сканиране: NomaD, 2007

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2007

Публикация:

П. Г. Удхаус

СТРИХНИН В СУПАТА…

И МНОГО ДРУГИ ИСТОРИИ

Английска

Подбор и превод от английски: Жечка Георгиева

Художествено оформление: Момчил Колчев

Печатни коли 38. Формат 84/108/16

ИК „КОЛИБРИ“, София, 1997

Печат: „АБАГАР“ ЕООД, В. Търново

ISBN 954-529-065-X

P. G. WODEHOUSE

Very Good Jeeves

Carry on Jeeves

Young Men In Spats

Eggs, Beens and Crumpets

Meet Mr. Mulliner

Mulliner Nights

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4551]

Последна редакция: 2007-12-11 18:00:00