П. Удхаус - Иконом за един ден

— Това няма да се случи — заяви Доли.

— Нима?

— Преди да потеглим, ще дам изстрел с пистолета. Ти ще си плюеш на петите и за секунди ще бъдеш при нас. Ясно ли е?

— Да — промърмори Чимп, макар изражението му да подсказваше, че още храни известни съмнения. — Надявам се да не забравиш обещанието си.

— Можеш да се довериш на съпругата ми — с леден тон процеди Соупи.

— Така ли? — подхвърли Чимп и с този неприятен намек напусна стаята на семейство Молой.

Когато вратата се затвори, Доли изсъска:

— Ще се пръсна, ако в скоро време не смачкам фасона на този дребен мръсник. Присъствието му се отразява зле на здравословното ми състояние.

Лекциите на госпожа Корк, единайсетата от които щеше да се проведе тази вечер, бяха сред най-приятните преживявания, предлагани на обитателите на Шипли Хол. Лекторката разполагаше с богат асортимент от теми. Ако една вечер присъстващите непряко ставаха свидетели на брачна церемония на угубийци, то три дни по-късно имаха възможност да се запознаят с изключително интересни подробности за семейния живот на носорозите. По време на лекциите се прожектираха и любителски филми, заснети от храбрата ловджийка, поради което беседите бяха наслада не само за слуха, но и за зрението.

Госпожа Корк изпитваше удовлетворение при мисълта, че доставя радост на ближните си, ето защо я вбесяваше отсъствието на всеки неин питомец, успял незабелязано да се изплъзне от орловия й поглед.

Всъщност това се случваше само от дъжд на вятър, тъй като силата на характера й, позволяваща й да натика в ръцете на всеки срещнат екземпляр от „Една жена сред африканската пустош“, вдъхваше страх на евентуалните дезертьори, но имаше и изключения. Тази вечер бе пример за масово изклинчване. Преди да открие лекцията, Клариса Корк проведе преброяване на присъстващите и с потрес установи липсата на повече от трима души. Отсъстваше господин Молой, съпругата му също я нямаше, а след щателен оглед на публиката тя констатира, че и Джей Джи Милър не е във всекидневната. Незабавно бе извършена проверка на помещенията и като капак на всичко господата Уикс и Хендерсън бяха спипани в стаята на последния да се наливат с уиски и да обсъждат перспективите на състезанията с кучета.

Госпожа Корк не беше от жените, които се примиряват с ударите на съдбата.

— Госпожице Бенедик! — извика нетърпеливо.

— Какво обичате, госпожо Корк?

— Не виждам семейство Молой и господин Милър. Може би още се разхождат в градината. Идете да ги намерите и им кажете, че чакаме само тях, за да започнем.

Ан побърза да изпълни нареждането, а господин Тръмпър, който неотлъчно следваше своята богиня, цъкна с език и отбеляза:

— Смятам, че да закъсняваш, е признак на лошо възпитание.

— Имаш право, приятелю.

— Редно е хората да се явяват в уречения час.

— Така е.

— Аз винаги съм точен.

Госпожа Корк разнежено го изгледа и лицето й се проясни. За стотен път си помисли какво съкровище е верният й обожател. Беше като нейна сянка, по време на лекциите включваше и изключваше осветлението, пръв започваше да ръкопляска, подстрекавайки присъстващите към бурни аплодисменти, следеше чашата на катедрата винаги да е пълна с прясна вода, подаваше й случайно изпуснатата показалка… накратко, всяко нейно желание беше закон за Юстас Тръмпър.

— Незаменим си, драги — заяви тя. — Често си казвам, че без теб нямаше да се справя.

Юстас Тръмпър изпита усещането, че в гърдите му изригва вулкан. Вътрешният глас му нашепна, че е настъпил съдбовният момент, в който ще разбере дали мечтата му ще се сбъдне. Условията за обяснение в любов бяха идеални — двамата стояха в коридора пред всекидневната и нямаше опасност думите му да бъдат чути от питомците на храбрата ловджийка, които чинно седяха по местата си. Освен това, разсъждаваше господин Тръмпър, ако безмълвно обожаваш една жена в продължение на дванайсет години, тя едва ли ще те обвини в прибързаност, когато най-сетне решиш да й изповядаш чувствата си.

Интуицията му подсказваше, че сега е моментът да подхване разговор на тази щекотлива тема. Изкашля се плахо веднъж-дваж и издаде около половин дузина разнообразни писукания досущ подплашено пиле, но в същия миг дочу приближаващи се стъпки и разбра, че човекът, чиито крака произвеждаха шума, ще се появи след миг.

— Клариса — възкликна прочувствено, — обичам те! Ще се омъжиш ли за мен?

Обяснението му беше максимално кратко и недвусмислено, но преди госпожа Корк да успее да отговори, Доли Молой цъфна пред всекидневната. Именно нейните стъпки бяха принудили господин Тръмпър да претупа надве-натри обяснението в любов, поради което той я изгледа накриво.