П. Удхаус - Иконом за един ден

Той тромаво се изнесе през остъклената врата, а двамата влюбени недоверчиво се спогледаха. Ан първа наруши мълчанието:

— Мислиш ли, че наистина ги е закопал на брега на езерото?

— Изобщо не се надявай — поклати глава Джеф.

— Голям песимист си.

— Не, просто съм реалист. За нищо на света не можеш да ме убедиш, че чичо ти е избрал за хранилище на диамантите такова безопасно място като брега на езерото. Да погледнем истината в очите — това е поредната фалшива тревога. Предлагам трезво да обмислим бъдещето си, вместо да фантазираме за някакви си скъпоценности.

— Но те са моята зестра!

— Не вярвай в химери, скъпа!

— Знам, че надеждите ми са неоправдани, но толкова ми се иска да ти донеса някаква зестра.

— Престани да повтаряш едно и също! Не ми трябва проклетата ти зестра! Джеф Милър от Холси Корт е способен да издържа съпругата си… без излишен лукс, разбира се. Отначало ще живеем доста скромно. Ти ще готвиш, аз ще мия съдовете. Не, няма! Чичо ти ще ги мие. Разбира се, той ще живее с нас. Глупаво е да съжителстваме с опитен иконом и да не го впрегнем в работа. Ето как ще разпределим домакинските задължения — ти ще готвиш, а негова светлост ще мие съдовете, ще ни сервира, ще отваря, когато се позвъни на входната врата, ще пазарува, ще почиства сребърните прибори…

— Кои сребърни прибори?

— Например малката купа, която спечелих при едно училищно състезание.

— А ти какво ще правиш?

— Ще се изтягам на канапето, ще пуша лулата си и ще отпивам от чашата с портвайн — накратко казано, ще упражнявам надзор.

— Я виж ти! Много трудна работа си избрал!

Откъм терасата се дочуха тежки стъпки — лорд Уфнам се завръщаше у дома като уморен ловец. За миг застана на прага на остъклената врата, сякаш безмълвно благославяше влюбените, при което масивната му фигура се очерта на фона на нощното небе, сетне пристъпи в кабинета.

— Погледнете! — заяви победоносно. — Винаги съм твърдял, че рано или късно ще ги намеря.

Сетне с небрежен жест изсипа на бюрото искрящите камъни.

На трийсетина километра от мястото на щастливото събитие Доли зави по един страничен път, изключи двигателя и нареди на Соупи да й подаде кутията, за да се порадва на съдържанието й, преди да продължат за Лондон.

Чувстваше се като дете, което ще надникне в чорапа с подаръците от Дядо Коледа.

© 1942 П. Г. Удхаус

© 2000 Весела Прошкова, превод от английски

P. G. Wodehouse

Money in the Bank, 1942

Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2008

Издание:

ИК Ера, София, 2000

Художествено оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо

Редактор: Светла Иванова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10188]

Последна редакция: 2009-01-10 16:53:44

Хенгист и Хорса — водачи на първите англосаксонски заселници, които са се сражавали на страната на британския крал Вортигерн срещу пиктите в периода 446 — 454г. — Б.пр.

Случайна забележка (лат.). — Б.пр.

Според легендата скулпторът Пигмалион сътворил статуя на гръцката богиня Галатея и се влюбил в нея. Афродита се смилила над бедния младеж и съживила статуята. — Б.пр.

Присъствие на духа (лат.) — Б.пр.

Бодисея — кралица на ицените, пленена и бичувана от римляните, окупирали Британия през 65 г. За отмъщение воините й опожарили Колчестър, Сейнт Олбънс и Лондон и избили 70 000 римляни. — Б.пр.

Думи, произнесени от вещиците, предрекли гибелта на Макбет. — Б.пр.

При постъпването си в манастира монасите от ордена на трапистите дават обет за мълчание до края на живота си. — Б.пр.

Непреводима игра на думи — bank (англ.) означава и банка, и бряг. — Б.пр.