П. Удхаус - Иконом за един ден

Ан, която търсеше възможност да прекрати диалога Уфнам-Милър, побърза да се възползва от настъпилото мълчание.

— Горкичката Ан! — възкликна. — Бедното, нещастно момиче! Какво ли бъдеще очаква тази мила и невинна девойка, след като съпругът й е умопобъркан, а чичо й дърдори каквото му дойде наум? Джеф!

— Кажи, съкровище.

— Бъди така добър да ми обясниш какво става.

— С най-голямо удоволствие, единствена моя. Пред теб стои най-чистият човек, когото познавам… — Той замълча за миг и смутено избърбори: — Всъщност предвид обстоятелствата май не избрах най-подходящото сравнение… Важното е, че този човек е герой. Според мен е кръстоска между благороден рицар и бойскаут. Възнамеряваше да се жертва и да се ожени за госпожа Корк, за да възстанови сумата, която ти се полага по наследство.

— Чичо Джооордж! — развълнувано възкликна девойката.

— Само изпълнявам дълга си, миличка — скромно заяви лордът. — Нали знаеш, noblesse oblige.

Изглеждаше толкова самодоволен, че Джеф съжали, задето го е издигнал на пиедестал. С горчивина си помисли, че много често похвалите водят до главозамайване на онзи, към когото са отправени, и реши да поправи грешката си.

— Не стойте като мъченик, когото са завързали на кладата — обърна се към лорда. — Саможертвата ви щеше да бъде излишна, ако имахте повече мозък от едно пиле.

— Май попрекали, приятелю — засегна се възрастният джентълмен.

Ан побърза да го подкрепи:

— Този Милър започна да се самозабравя. Прави ми впечатление, че е прекалено високомерен и самонадеян, тъкмо от типа хора, които са ми най-противни.

— Отказвам да си взема думите назад! — запъна се Джеф. — Държа на мнението си, че чичо ти има по-малко мозък от пиле. Защо старият кухавелник не е занесъл диамантите в банката?

— Нима току-що дръзна да наречеш чичо ми „стар кухавелник“?

— Да!

— Крайно време беше някой да му каже истината в очите — изръкопляска Ан. — Разбира се, той няма доверие на банковата институция.

— Зная. Още при запознанството ни сподели мнението си с мен.

— Естествено е, като не се доверяваш на банките, да не им поверяваш за съхранение торбичка с диаманти.

— Май е за предпочитане скъпоценните камъни да се съхраняват в банков сейф, отколкото да попаднат в ръцете на семейство Молой.

— Имаш право — въздъхна девойката.

Междувременно лорд Уфнам отново се беше самовглъбил и потрепването на гъстите му вежди подсказваше, че мозъкът му работи на бързи обороти. След няколко секунди излезе от транса и нададе вик, който стресна двамата влюбени:

— Почакайте! Усещам как някакъв спомен нахлува в главата ми… Джеф!

— Кажете, милорд.

— Повтаряй думата „банка“, скъпи приятелю.

— Банка ли? Добре, щом се налага… Банка… банка… банка… Докога да повтарям?

— Ще ви издам една тайна — каза лордът. — Вече съм почти сигурен, че диамантите не са в кутията с тютюна. Не са и в езерото, въпреки че думата ми навява странни асоциации и фигурира в дневника ми на страницата с дата четвърти април.

— На пети април ти катастрофира! — извика Ан.

— Точно затова думата ми се струва знаменателна. Оставете ме да помисля още малко…

Очите му отново се изцъклиха, а влюбените зашепнаха, за да не го смущават.

— Обичам те — каза Джеф.

— Повтори го, това е музика за слуха ми — прошепна в отговор Ан.

— Никога няма да обичам друга жена, както обичам теб!

— Браво, продължавай в същия дух!

— Знаеш ли, че мравките тичат по-бързо, когато времето е топло?

— Не думай! По-бързо от кого?

— От мравките, които се движат по-бавно при студено време.

— Нали не ме баламосваш?

— Не, разбира се. Научих го от чичо ти, който е най-големият капацитет в тази област. Изглежда, че през горещите летни дни мравките буквално спринтират. Мислех, че ще ти бъде интересно да узнаеш този факт… О, за малко да забравя — обичам те!

Лорд Уфнам се надигна от стола. Целият сияеше, а задоволството сякаш се излъчваше от всяка пора на широкото му лице. Дори ушите му, като че ли вибрираха от едва сдържано въодушевление.

— Знаех си, че рано или късно ще изплува в паметта ми — гордо заяви той. — Никога не забравям нещо завинаги — необходими са ми само спокойствие и малко време за размисъл. Спомних си къде са диамантите.

— Така ли? — възторжено извика Джеф.

— В коя банка са? — попита Ан.

— Закопах ги под статуята на голото момченце с издутото коремче, която се намира на отсрещния бряг 8 8 Непреводима игра на думи — bank (англ.) означава и банка, и бряг. — Б.пр. на езерото — отвърна лордът. — Спомням си го, сякаш се е случило преди няколко минути. Разхождах се по брега и случайно носех лопатка, тъй като бях плевил градината. Внезапно ми хрумна, че ако изкопая дупка, това ще бъде идеалното скривалище за диамантите. Ей сега ще отида да ги взема.